Гешев е огромен проблем и „ке падне“ – щом почна с призивите да работим заедно

Новото коалиционно правителство, в типична за България традиция, именно защото е крехко и нелогично, може да изкара пълен мандат. Но .. и тук са условностите.

Вдигнаха моралните стандарти и очаквания, но това е висока летва за самите министри и управляващи. А това означава, че още следващата седмица ще трябва да се изправят пред „своите“ хора под стандарта. До време можеш да казваш, че са политически атаки. След това трябва да приложиш „аршина“ и без никакво колебание да се освобождават от прегрешилите. Няма значение колко скъпи са за отделните партии.
Ако чакат Гешев да ги погне ще бъде късно.

Второ, изкуството да те възприемат като успешен управленец до голяма степен е в умението да постигаш малки победи и да ограничиш инстинкта „веднъж ми се е паднало като съм на власт“ /тук Сандов вече се изцепи че ще затваря въглищните централи до 5 години, което нито му е работа, нито може да го направи, но генерира проблем не за него и зелените, а за цялото правителство/.

Тъй като сме в криза, няма как да има чисти победи. За това е важно преди да се опиташ да се справиш с кризата трябва да и дадеш контекст, в рамките на който усилията ти да изглеждат като народополезни, като най-малкото лошото решние и заслужаващи ако не акламации, то разбиране и съпричастност.

Гешев е огромен проблем и „ке падне“ – щом почна с призивите да работим заедно, значи усеща че е в слаби позиции. Може да бъде притиснат по много линии, включително и през бюджета. Тези които го пазят в ВСС трябва да избират – пари или Гешев. И тотална блокада – защото постоянното „даваме на прокурор“ само легитимира този модел прокуратура в който все даваме сигнали, и все нищо не става.

Но първото и най-важното изпитание е енергийната криза – 1 януари и зад ъгъла. Тук има основна вина на предишните управляващи, но само и толкова, че не са взели мерки и пропуснали време за корективни действия, а защото не са се противопоставили на ЕС климат и енергия политики. Каквото и да правим у нас сме затворени в клещите на европолитиките и решенията неизменно включват по-твърд подход към ЕС /дори с риск да не вземем пари – те така или иначе не могат да покрият щетите/. В ЕС има група страни които настояват за ревизия на климатичните политики и трябва да бъдем част от тях.

Планът който сме изпратили – там каквито и ангажименти да поемаме трябва да има условна клауза че те са под условие на стабилност на системата и покриване на базовите стандарти за енергийна сигурност на потребителите. Защото ако няма топло и светло, ЕК директивите не струват много.

Така направиха гърците, приема бодро да затворят лигнитните си централи до 2028 година ?!, но включиха че ще направят преглед през 2026 година и ако не става, ангажимента отпада. Но междувременно ще си получат всички пари от ЕС по възстановяване и развитие.

Мерките за да се предотврати срива от 1 януари трябва да бъдат толкова брутални, дори повече, отколкото последиците.
Ако трябва да съдим ЕК за щети – като граждани, да го направим, протестите също ще помогнат. Ако не се неутрализира Германия и нейната способност да нанася „странични“ щети „без да иска“ – така беше и с бежанците, няма да се излезем от кръга на самослучващите си беди, които ни правят по-бедни, по-болни и по-малко.

Илиян Василев