Asia Times: Китай се стреми към създаване на първия в света термоядрен реактор до 2031 г.

Китай се движи към пускането на първия в света термоядрен реактор до 2031 г., най-новата индикация, че Пекин завзема световно лидерство в производството на авангардна ядрена енергия, съобщава Asia Times.

Това съоръжение, официално известно като високотемпературен свръхпроводящ реактор Xinghuo, е планирано да струва 20 милиарда юана (2,76 милиарда щатски долара), което според съобщенията е равно на цената на Китай за изграждане на традиционна ядрена централа. Xinghuo означава „искра“ на китайски.

Хибридното съоръжение, което ще бъде построено в югоизточната провинция Дзянси, има за цел да генерира 100 мегавата непрекъснато електричество, което се равнява на 10% от производството на ядрена централа.

Ву Руи, президент на Jiangxi Electronics Group, държавно предприятие (SOE), каза пред местните медии през февруари, че компанията в момента набира средства за проекта и ще види „резултати“ в края на второто тримесечие. 

Той каза, че компанията ще завърши системния дизайн на съоръжението тази година, ще произведе и провери съответното оборудване от 2026 до 2027 г., ще сглоби и тества машината от 2028 до 2029 г. и ще завърши първата фаза на реактора през 2031 г.

Той обаче не каза дали реакторът "изкуствено слънце" ще бъде готов за реално производство на електроенергия дотогава.

Проектът обаче очевидно се движи напред. На 15 март Ши Файонг, заместник генерален мениджър на China Nuclear Industry 23 Construction Co Ltd (CNi23), посети Дзянси, за да се срещне с Ву. CNi23 е звено на държавната China National Nuclear Corp (CNNC).

Документ за обществена поръчка, публикуван на zbytb.com, китайска платформа за обществени поръчки и наддаване, показва, че Jiangxi Electronics търси компания, която да извърши оценка на въздействието върху околната среда за съоръжението за синтез и делене, което ще бъде разположено на Yaohu Science Island в Jiangxi във високотехнологичната зона на Нанчанг. 

На 25 март група от експерти по производство на ядрена енергия, архитекти и ръководители на строителни фирми проведоха среща на върха в Дзянси, за да обсъдят изграждането на съоръжението.
Цялата тази дейност се основава на рамково споразумение за сътрудничество от ноември 2023 г. между отдела на Jiangxi Electronics, Lianovation Superconductor и CNNC Fusion (Chengdu) Design and Research Institute за изграждане на реактор за синтез и делене в Дзянси. 

При термоядрения синтез с магнитно задържане плазмените частици (деутерий и тритий – изотопи на водорода) протичат и се сливат в магнитното поле на токамак, машина за ядрен синтез с форма на поничка, разработена за първи път от съветски учени през 1958 г. 

Това, което Jiangxi Electronics ще построи, е подобно, но бързият неутрон вместо това ще удари и разцепи уран-238 или торий-232. Съобщава се, че тази реакция, подобно на експлозия на водородна бомба, е много по-лесна за реализиране от "чист" термоядрен синтез.

В хибридна система реакциите на делене се забавят, след като термоядрените престанат да създават бързи неутрони, за да се предотврати сценарий за ядрен срив. Реакторът на Дзянси Electronics все още трябва да получи одобрение на ниво Държавен съвет, което може или не може да бъде лесно осигурено.

През 2008 г. страната одобри планове за изграждане на ядрени централи в няколко островни провинции, включително една в Пенгзe в Дзянси и други в Хубей и Хунан. Въпреки това, след ядрената авария във Фукушима през 2011 г. в Япония, Китай спря всички вътрешни ядрени проекти поради опасения за безопасността.

През 2021 г. място, определено преди това за ядрена централа в Пенгзе, беше трансформирано в слънчева електроцентрала. 

Миналия август Държавният съвет одобри пет ядрени проекта, включващи 11 реактора, всички в крайбрежните провинции, включително Гуандун, Шандун, Джъдзян и Дзянсу. Общата инвестиция на централите се предвижда на около 31 милиарда долара, или 2,82 милиарда долара на реактор.

Дуан Шуру, главен учен по ядрения синтез на CNNC, каза на 4 март, че Китай ще бъде готов да покаже своите приложения за енергия от чист термоядрен синтез около 2045 г. и се надяваме да ги комерсиализира до 2050 г.

"Научноизследователски институции, централни държавни предприятия и университети са ангажирани в тази област от дълго време. През последните години някои местни частни фирми и социален капитал също участват активно в научноизследователската и развойна дейност (R&D) на технологията за ядрен синтез", каза Дуан.

Все пак той каза, че Китай няма талант и ресурси за научноизследователска и развойна дейност, за да разреши всички свързани технически предизвикателства. Дуан каза, че Китай все още трябва да изгради ключова инфраструктура за научноизследователска и развойна дейност, което изисква усъвършенствано инженерство и високи нива на инвестиции.

trud.bg