Студентка повтори старите си покупки със същите продукти и установи скок от близо 100%, докато официалната натрупана инфлация за пет години е значително по-ниска
Касови бележки от 2021 и 2022 г. се превърнаха в нагледна проверка колко по-скъпо е станало пазаруването в България. Студентката по архитектура Стефка Семерджиева запазила старите си бележки и решила да влезе отново в същия магазин, за да купи абсолютно същите продукти. Резултатът бързо набра популярност в TikTok - при част от храните старото число в левове днес почти се е превърнало в същото число, но в евро. При конкретната кошница това означава почти двойно по-висока сметка.
Стефка се връща при същите рафтове и търси продуктите от старите бележки - авокадо, айсберг, спанак, хляб, яйца, пилешко месо, боб и паста. При част от тях разликата е драстична. Пилешко филе, което през 2022 г. е струвало около 7 лева, днес в съпоставима разфасовка вече е около 7-8 евро. Десет яйца, купени тогава за 2,35 лева, сега струват около 2,49 евро.
Подобна е картината и при най-обикновената паста. Продукт, който преди няколко години е струвал около 90 стотинки, днес достига приблизително 1 евро. При една от старите покупки общата стойност е била 12,51 лева, а при повторението на същата кошница сумата вече е около 12 евро. Тоест при точно тези артикули увеличението е близо 100%.
Това обаче не означава, че общата инфлация в България за пет години е 100%. Националният статистически институт измерва движението на цените върху много по-широка потребителска кошница, включваща не само храни, а жилищни разходи, транспорт, облекло, услуги, здравеопазване и други групи. По данни на НСИ натрупаната инфлация по индекса на потребителските цени за петгодишния период до август 2026 г. е около 43,2%. При хармонизирания индекс, използван за сравнения в ЕС, натрупването е около 37,6%.
Именно тук се появява разликата между официалната статистика и усещането на хората. Експериментът на Стефка проследява ограничен набор от конкретни храни, а те могат да поскъпнат много по-бързо от общия индекс. Част от тях са засегнати от промени в цените на енергията, труда, транспорта, фуражите, земеделската продукция и международните доставки. Затова личната потребителска кошница на дадено домакинство може да изглежда значително по-скъпа от средното изменение, отчетено за цялата икономика.
Икономистът Стоян Панчев коментира пред NOVA, че примерът ясно показва колко силно са се променили цените от 2021 г. насам. По думите му при някои стоки се наблюдава буквално ефектът „един лев става едно евро“. Той посочи и проблемите по веригите на доставки като един от факторите, като даде за пример яйцата, при които международният пазар през последните години премина през периоди на сериозно напрежение.
Последните официални данни показват, че натискът върху цените продължава, макар и неравномерно. Според експресната оценка на НСИ годишната инфлация през септември 2026 г. е около 5,6%. При малката потребителска кошница, която е по-близка до разходите на домакинствата с най-ниски доходи, хранителните продукти са поскъпнали с 0,7% само спрямо август. Това показва защо именно ежедневното пазаруване продължава да формира много по-силно усещане за инфлация.
Експериментът на Стефка не замества статистиката, но показва нещо, което индексите трудно предават - как една и съща касова бележка изглежда през очите на конкретен човек пет години по-късно. И когато продукти от ежедневната кошница струват почти двойно повече, разликата се усеща много по-силно от средните проценти за цялата икономика.
