Скандалът с британските пощи или защо сляпото доверие в машините е опасно

https://svobodnoslovo.eu/biznes/skandalat-s-britanskite-poshti-ili-zashto-slyapoto-doverie-v-mashinite-e-opasno/128315 SvobodnoSlovo.eu
Скандалът с британските пощи или защо сляпото доверие в машините е опасно

Това се случва в мощна и правова държава като Великобритания. Представете си какво е възможно да се случва в България

Преди броени дни министър-председателят на Великобритания Руши Сунак оповести законодателна инициатива, чиято цел е да отмени наказателните присъди и да обезщети справедливо стотиците жертви на – по думите му - най-мащабната съдебна грешка в историята на Обединеното кралство. 

Това е поредна фаза от развиващия се вече близо четвърт век скандал около британските пощи, Post Office Limited, които през 1999 г. внедряват счетоводен софтуер, специално разработен за техните нужди от японската корпорация Fujitsu, наречен „Horizon“. След това, с манипулиране на софтуера и поради заложени в него „бъгове“, голям брой невинни пощенски служители системно са набеждавани за крупни финансови щети, осъждани са за измами, принуждавани са да връщат пари, които според софтуера им се губят при отчетите.

Британските пощи са публична компания с едноличен собственик правителството на Великобритания. Има близо 12 хиляди клона в цялата страна, като 99 на сто от тези клонове са на франчайз, т. е. независими дребни търговци сключват договори да бъдат представители на Post Office Limited в местните общности (села, градчета, квартали) и да извършват услугите, които пощите предоставят - куриерски, ритейл банкиране, плащане на комунални сметки, изплащане на пенсии и пр. По силата на обществените нрави на Острова, хората, които се захващат с такава дейност, се ползват с доверието и уважението на своите съграждани и от социална гледна точка формират важна институция с централно значение за общността.

Внедряването на софтуера на Fujitsu през 1999 г. се превръща в житейска катастрофа за повече от 2 700 от тях и техните семейства и близки, нанасяйки травматични поражения в живота на местните общности. Жертвите разказват, че скоро след внедряването на новия софтуер, с ужас откриват, че често при приключване на касата компютърът, осигурен от Post Office Limited, показва загуба от няколкостотин до няколко хиляди паунда, без въобще подобни пари да са влизали в съответния клон. Първоначално мнозина от тях се притесняват, че проблемът е у тях самите, защото допускат грешки при работата с новата система. Търсят съдействие от обявения от централата на Post Office Limited телефон за техническа помощ. С разплитането на индивидуалните истории на жертвите години по-късно се оказва, че не са получили никакво съдействие, а на всеки от тях от централата са внушавали три неща: че софтуерът няма дефекти, според IT-експертите; че никой друг няма достъп до компютъра в пощенския клон, освен оплакващия се и неговите служители; и че никой друг, освен оплакващия се, няма подобен проблем със софтуера в цялата страна. Следвала незабавна претенция от Post Office Limited загубите, регистрирани от софтуера, да бъдат изплатени от местния клон, както е предвидено в договора между тях. Повечето пощаджии в началото приемат, че грешката е у тях и с цената на лишения и семейни драми покриват фалшивите загуби от своя джоб - дават спестяванията си, ипотекират жилища и пр. Онези, които нямат такива средства или отказват да платят, са предадени на съд, договорите им с Post Office Limited са прекратени и така остават на улицата. Онези, които плащат и продължават да работят, с ужас установяват, че още на следващата седмица, след като са платили, софтуерът започва отново да генерира загуби - дори пред очите им, сякаш някой дистанционно променя числата. Кафкианска действителност. След като отново им е отказано съдействие от централата, част от тях се решават да попълнят на хартия отчетите, както излиза по техните сметки, а не според очевидно фалшивите данни от компютъра. От централата незабавно ги предават на наказателното правосъдие за подправяне на счетоводни документи. Дори и Върховният съд приема на сляпо доверие твърденията на IT-експерти, на Post Office Limited и Fujitsu, че няма никакъв проблем с Horizon. Без дори да се провери всъщност съществуват ли и къде са тези пари, за които се твърди, че са получени в пощенския клон, а после - присвоени. Невинни хора лежат в затвора, дамгосани са като измамници и крадци. Разрушен е животът на цели фамилии. Някои от жертвите се самоубиват, други се развеждат, трети умират от стрес, а останалите живеят, смазани от несправедливостта, която ги е застигнала. И както вече стана дума, всички те са мислели, че други такива случаи няма, защото така им е обяснено от централата.

Докато един ден, почти десет години по-късно, през 2009 г., едно издание за компютърни технологии започва да разказва историята на един от тях, Алън Бейтс, който отказва да подписва отчетите и така се разминава с наказателна присъда, но пък е осъден да изплати фалшивите загуби. Тази публичност мотивира някои от останалите жертви да се свържат с него и по негова инициатива започват да се срещат и да споделят преживяното. Постепенно кръгът се увеличава. Опитват се да привлекат вниманието на депутати. Лидерът на либерал-демократите Ед Дейви отказва да се срещне с тях, защото вярвал на IT-експертите, които твърдели, че не можело да има дистанционен достъп до компютрите в пощенските клонове.

Отзовава се обаче един влиятелен депутат от Консервативната партия, Джеймс Арбътнот, благодарение на когото започват серия от изслушвания в Парламента. Назначават се независими експертизи, но Post Office Limited и Fujitsu всячески ги саботирт, като укриват и унищожават информация, флашки, документация. Стига се до групов иск на 555 жертви, след като един фонд за правна защита се съгласява да покрие многомилионните съдебни такси и адвокатски хонорари, а при успех да получи тлъстия пай от поисканото обезщетение от 58 милиона паунда. Делото е спечелено, благодарение на свидетелските показания на бивш служител на Fujitsu, който е работил по администрирането на Horizon - той потвърждава, че са имали дистанционен достъп до всеки компютър в пощенските клонове, въпреки че са уверявали жертвите, че такъв няма, и че по този начин са могли да променят данните, както пожелаят. След успеха на това дело една малка част от наказателните присъди са отменени. Започват мъчителни преговори и медиация за допълнително обезщетяване на жертвите, включително и на непрекъснато появяващите се нови жертви. Post Office Limited умишлено протака и саботира... И така до днес - 2024 г., когато правителството се ангажира да сложи край на тази срамна сага със закон.

Всъщност, това е един от големите проблеми на съвременната държавност - липсата на капацитет у държавата да изисква ефикасни гаранции и да проверява ефикасно сигнали за злоупотреби при използването на софтуерни продукти за обезпечаване на определени държавни функции (национална сигурност, данъчно-осигурителна система, избори пр.), дигитализацията на административни услуги и пр. Това е особено видимо, когато поддръжката и администрирането на софтуера е „аутсорснато“, т. е. изнесено извън стените на публичната институция и е предоставено на частна корпорация. Кафкианският скандал с жертвите на софтуера Horizon, внедрен от Post Office Limited, е христоматиен пример за това. И това се случва в мощна и правова държава като Великобритания.

А сега си представете какво е възможно да се случва в България. И се замислете защо никъде в Европа не гласуват машинно.

Автор: Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум

trud.bg

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.