Световната банка: Конфликтът в Близкия изток ще отслаби растежа заради скока на суровините

Рязкото поскъпване на суровините вследствие на конфликта в Близкия изток ще ускори инфлацията и ще забави икономическия растеж в развиващите се икономики, заяви Световната банка, цитирана от „Уолстрийт джърнъл“.

Транспортът през Ормузкия проток до голяма степен е спрян, след като САЩ и Израел започнаха първите си атаки срещу Иран в края на февруари, което сериозно ограничи доставките на петрол, природен газ, карбамид и други суровини към останалия свят.

В резултат на това цените рязко се повишиха. В доклад за перспективите пред суровините Световната банка посочва, че очаква цената на петрола сорт Брент да достигне средно 86 долара за барел тази година, дори ако преминаването през протока постепенно се възстанови от следващия месец, спрямо 65 долара през 2025 г.

С оглед на затруднените доставки и на други суровини, институцията прогнозира, че цените ще се увеличат с 16% през тази година, което ще бъде първият им ръст на годишна база от 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна. Така те ще бъдат с 25% по-високи от прогнозите на икономистите на банката от януари.

При по-продължителни смущения в корабоплаването обаче цената на Брент може да достигне средно между 95 и 115 долара за барел, като и останалите суровини ще поскъпнат по-съществено.

Икономистите на институцията изчисляват, че при по-благоприятен сценарий развиващите се икономики ще отчетат растеж от 3,6%, което е по-ниско от прогнозираните през януари 4%. Очаква се инфлацията да достигне средно 5,1%, или с един процентен пункт повече спрямо нивата преди началото на войната.

Икономическата активност вероятно ще се забави, тъй като домакинствата ще бъдат принудени да отделят по-голяма част от доходите си за основни нужди, оставяйки по-малко средства за други стоки и услуги. В същото време се очаква лихвените проценти да се повишат в отговор на ускорената инфлация. Централните банки на Пакистан и Филипините вече увеличиха разходите по заемите, а се очаква и други да последват този пример.

„Най-бедните хора, които отделят най-голям дял от доходите си за храна и горива, ще понесат най-тежкия удар, както и развиващите се икономики, които вече са под натиск заради високата задлъжнялост“, заяви главният икономист на Световната банка Индермит Гил. „Войната е развитие наобратно.“

Банката прогнозира, че глобалното производство на петрол ще намалее с 1,5% през 2026 г., което ще бъде третият най-голям спад в рамките на една година за последните четири десетилетия.

Анализът на икономистите показва, че шоковете, предизвикани от конфликти между държави, имат по-силен и по-дълготраен ефект върху цените в сравнение с други значими фактори, като откриването на нови находища или договорените ограничения на добива от водещите производители.

Те изчисляват, че спад от 1% в добива на петрол вследствие на „рязко нараснал геополитически риск“ води средно до повишение на цените с 11%, което е значително по-голям ефект от установения в предишни изследвания.

Търсенето на алтернативи на по-скъпите петрол и природен газ ще окаже влияние върху други енергийни източници. Очаква се цените на въглищата да се повишат с 20%, а търсенето на растителни масла, захар и царевица също да нарасне, тъй като могат да се използват за производство на алтернативни горива като биодизел и етанол.

Освен енергетиката, конфликтът сериозно засяга и доставките на карбамид – ключова съставка за много торове, чието производство изисква значителни количества природен газ, изобилен в региона.

Световната банка очаква цените на карбамида да бъдат с 60% по-високи спрямо 2025 г., което ще доведе до увеличение от 31% в цените на торовете.

През 2026 г. икономистите прогнозират ръст на цените на храните от 2%, което е по-слабо увеличение в сравнение с 2022 г. Тогава и двете страни в конфликта бяха сред основните доставчици на световните пазари. Въпреки това продължително блокиране на Ормузкия проток може да има по-сериозно отражение върху глобалните цени на храните.

„С течение на времето рискът може да се прояви по различен начин, като високите цени на торовете принудят фермерите значително да намалят използваните количества или да преминат към култури, изискващи по-малко торове“, посочва Световната банка. „Това може да понижи бъдещите добиви, да ограничи предлагането на храни и допълнително да повиши цените.“ | БГНЕС