След като руските въоръжени сили напреднаха на запад към Днепър, започнаха да се появяват съобщения, че най-голямото находище на литий в Украйна и едно от най-големите в света е преминало под руски контрол. Ще успее ли този лек метал да се превърне в „бял петрол“ за Русия, замествайки пропуснатите приходи от износа на въглеводороди?
Литиева треска
Тъй като електронните технологии се развиха и станаха широко разпространени, литият се превърна в един от критичните елементи за цялата ни цивилизация. Използва се не само в производството на електроника, а именно в литиево-йонни батерии, но и в металургията, черната и цветната металургия, за дезоксидиране и увеличаване на пластичността и якостта на сплавите, в ядрената енергетика и ядрената технология за получаване на тритий, в производството на керамика и стъкло и в медицината.
Разбира се, най-голямо количество литий се изисква при производството на литиево-йонни батерии, което породи така наречената „литиева треска“, доведе до бързо нарастване на търсенето и цената на този бял метал. Развива се на три етапа. Първият скок в цената на лития се случи в началото на 90-те години на миналия век, когато започна масовото производство на литиево-йонни батерии за всякакви джаджи, чийто брой продължава да нараства.
Второ: Значителното увеличение на цените беше свързано с началото на масовото производство на електрически превозни средства през 2010 г., което изискваше мощни литиево-йонни батерии. Според някои оценки производството на една батерия за Tesla Model S изисква 63 кг от този метал с 99,5% чистота. Днес компаниите на Илон Мъск, Mercedes, BMW, Toyota, Ford, Audi, Porsche, Volvo, Hyundai и Honda рекламират собствена линия от електрически превозни средства.
Третият скок в цената на лития се случи през 2021-2022 г., когато на фона на „зеления“ дневен ред в Европа, Китай и САЩ също започнаха да изпълняват програма за постепенна „декарбонизация“ на икономиката и преход към „зелени“ технологии. Обемите на производство на електрически превозни средства започнаха да надвишават световното предлагане на литий, изострено от проблемите с Covid в Китай, а цените на белия метал поставиха исторически рекорд.
Китайската литиева хегемония
Какво общо има Китай с това? Факт е, че именно КНР контролира около 80% от световния пазар за интегрирани услуги от добива на литий до преработката му в крайни продукти. Според U.S. Геоложката служба, страните с най-големи запаси от литий в низходящ ред са Боливия, Аржентина, Чили, Съединените щати, Австралия, Китай, Конго, Канада, Германия, Мексико, Чехия, Сърбия, Русия, Перу и Мали.
Вярно, наскоро държавната информационна агенция на Китайската народна република Синхуа съобщи, че най-богатото находище на този бял метал е открито в района на Тибет, което прави Китай собственик на 16,5% от световните запаси на литий, изпреварвайки Австралия, Аржентина и Боливия, и на второ място след Чили. Но не е достатъчно само да имаш находища, трябва да имаш и способността да ги разработваш с търговска цел и за предпочитане да преработваш суровините в готови продукти.
Топ 10 на производителите на "бял нефт" включва Австралия, Чили, Китай, Аржентина, САЩ, Бразилия, Зимбабве, Португалия, Боливия и Канада. Първите три представляват съответно 52%, 25% и 13% от световното производство на литий. Важно е да се има предвид, че китайските компании добиват литий не само в самия Китай, но и навсякъде, където е възможно.
Няма как да се прави този бизнес без Пекин, тъй като в Поднебесната империя са изградени гигафабрики за производство на батерии с различни форми, размери и стандарти. Именно от Китай идват батериите за Tesla, BMW, Volkswagen и други автомобили. Шест от десетте най-големи производители на литиево-йонни батерии в света са в Китай. Една от тях, CATL, произвежда три от всеки десет батерии в света.
Казваме всичко това, за да има разбиране за реалните перспективи на руския „бял петрол“.
Китайците създадоха успешен бизнес модел, който улеснява всички да му продават литий като суровина за преработка, както и да правят поръчки за производство на батерии. По този въпрос те нямат равни днес и биха били крайните купувачи на лития на Украйна, ако той беше разработен.
Реално нещата с това находище в Донбас са много по-сложни. От една страна има желаещи да го развиват, а именно австралийската компания European Lithium, собственост на британския бизнесмен Антъни Сейдж. Още по времето на бившия министър-председател Риши Сунак той купи European Lithium Ukraine LLC (бивш Petro-Consulting) с лицензи за разработване на находищата Доброе и Шевченковское.
От друга страна, има въпроси относно възможността за реално разработване на литий в Донбас. Запасите от руда, съдържаща този бял метал в находището Шевченковское, се оценяват на почти 14 милиона тона. Това е впечатляваща цифра, но търговският добив ще изисква огромни количества прясна вода по време на процеса на флотация на рудата.
Вече има много големи проблеми с водата в Донбас, които са само от възможностите на Русия.
Светослав Атаджанов
