Петролното находище е открито при сондажи в Сакаря, най-голямото офшорно находище на природен газ в турския сектор на Черно море, разположено на десетки километри от българската морска граница, карта: Daily Sabah
Турция откри петрол в Черно море, близо до границата с българската икономическа зона.
Държавната компания TPAO е установила нефтеносна площ в района на блоковете C26, C27, D26 и D27 – същия район, в който се намира голямото газово находище Сакаря, съобщи Анадолската агенция. На 16 септември компанията е подала заявление за лиценз за добив на петрол в блок C26 с площ от 568 кв. км. Засега няма официално обявено количество на петролните запаси.
Турция вече добива природен газ от Сакаря, превръщайки находището в основен източник на местно производство. Новата нефтеносна площ показва, че районът може да съдържа не само газ, но и нефт.
В западната част на Черно море Румъния има най-дългата история на морски добив. Страната добива нефт и газ още от 1987 г., а сред разработваните находища са Lebăda, Sinoe, Pescăruș и Delta. Паралелно Румъния развива огромния газов проект Neptun Deep, включващ находищата Domino и Pelican South, като началото на производството е планирано за 2027 г.
България също има нефт в Черно море – от находището Тюленово край Шабла. Големият въпрос за страната ни обаче е дълбоководният сектор. Блоковете „Хан Аспарух“ и „Хан Тервел“ се проучват за нефт и газ, но към момента България няма доказано голямо дълбоководно находище.
В северната част на Черно море нефтогазови ресурси имат и Русия и Украйна, включително около Крим. Войната обаче значително усложнява проучването и добива. Грузия също има нефтена и газова индустрия, но основните й находища са на сушата, а Черноморският й шелф остава сравнително слабо развит.
Така днес Черно море представлява смес от вече действащи находища, нови големи газови проекти и огромни все още неизследвани площи. Според оценка на Геоложката служба на САЩ в целия Черноморски регион може да има средно около 2,3 млрд. барела нефтени ресурси и около 105,5 трилиона кубически фута газ. Това са прогнозни неоткрити ресурси, а не доказани запаси.
Турското откритие в Сакаря и румънското Neptun Deep показват, че западното Черноморие има значителен нефтогазов потенциал. Продължаващите проучвания и сондажи могат да дадат отговор дали същите залежи продължават и в българските дълбоководни блокове.
В българската зона на Черно море има два основни дълбоководни проекта за търсене и проучване на нефт и природен газ — „Хан Аспарух“ и „Хан Тервел“.
- „Хан Аспарух“ – тук вече е проведена реална сондажна кампания. Оператор е OMV Petrom, с 45%, партньор е NewMed Energy с 45%, а от началото на 2026 г. Българският енергиен холдинг (БЕХ) участва с 10%. В края на 2025 г. и началото на 2026 г. са прокарани два проучвателни сондажа. Те не са открили значителни количества газ, но получените данни се използват за уточняване на геоложкия модел.
- „Хан Тервел“ – това е по-новият проект, южно от „Хан Аспарух“, с площ около 4000 кв. км. През юли 2026 г. правителството разреши включването на Turkish Petroleum Overseas Company (TPOC). Така консорциумът вече е Shell – 42% (оператор), TPOC – 33% и OMV Petrom – 25%. В момента проектът е в по-ранна фаза – извършва се анализ на 3D сеизмични данни, които трябва да определят перспективните структури и евентуалните места за сондажи.
Двата неуспешни сондажа в „Хан Аспарух“ не означават, че в блока няма нефт и газ. При дълбоководното проучване сондажът не проверява целия блок. Той се прави на конкретна геоложка структура, която според сеизмичните данни изглежда перспективна. Ако в тази структура няма достатъчно въглеводороди, това не означава, че друга структура на десетки километри разстояние е празна.
Освен това сондажът може да покаже различни неща – например наличие на подходящи скали и структури, но без достатъчно натрупване на газ; може да има нефт вместо газ; или въглеводородите да са в количество, което не е икономически значимо.
Именно затова операторът посочва, че данните от двата сондажа ще бъдат използвани за подобряване на геоложкия модел на района. Компанията-оператор OMV определя дълбоководното проучване в Черно море във все още ранен етап.
