34 години след 10 ноември 1989 г., всички участници в събитията, довели до свалянето на Тодор Живков от власт, вече са в отвъдното. Последен от превратаджиите си отиде Георги Атанасов, който издъхна по-миналата пролет на 88-годишна възраст. На финала на земния си път експремиерът бе прикован на легло, мъчеше го инсулинозависим диабет, а имаше и сърдечно заболяване.
Той е от големците, участвали най-активно във вътрешнопартийния пуч срещу Тато. В мемоарната си книга бившият съветник на правешкия вожд – Нико Яхиел, споменава че министър-председателят възнамерявал да иска оставката на вожда от Правец още на 3 ноември. До подобен ход обаче не се стигнало.
10 ноември 1989 г., 23.27 ч. Посланикът на САЩ в НРБ Сол Полански изпраща спешен доклад до началника си във Вашингтон – държавния секретар Джеймс Бейкър, за току-що извършения в страната ни преврат. „В 18 ч. местно време БНР поднесе съобщение на БТА за решението на пленума на ЦК, което одобрява препоръката на Политбюро да приеме молбата на Тодор Живков да бъде освободен от поста си на генерален секретар на БКП”, пише в рапорта.
Само ден по-рано Полански е пуснал друга телеграма, с която е заблудил щатското правителство, че по върховете на комунистическото ни ръководство се очакват големи промени. Излиза, че в US посолството и действащите на нашата територия агенти на ЦРУ, са проспали подготовката на вътрешнопартийния пуч.
„Изборът на Петър Младенов за нов генсек на БКП идва изненадващо. Западните наблюдатели не го причисляваха към кръга от близки съмишленици на Живков“, отбелязал в депешата си от 10 ноември ръководителят на американската амбасада, който днес също е покойник. За разлика от него много други чужди дипломати у нас били наясно, че от месеци тече подготовка за свалянето на Тато.
Петър Младенов разказваше приживе, че мисълта да бутне Бай Тошо от власт му минала за пръв път през април 1989 г. Тогава със съпругата му Галя гостували у сем. Луканови на вилата им в Мала църква. Дългогодишният ни външен министър обсъдил подробно с домакина си Андрей Карлович чистката, която Горбачов направил сред консервативните кадри в съветското Политбюро, и стигнал до извода, че и у нас е дошло време за решителни действия.
На 7 юли дипломат №1 на НРБ Петър Младенов се видял в Букурещ със съветския лидер Горбачов. Двамата с Михаил Сергеевич се засекли на среща на делегации от страните членки на Варшавския договор. Усамотили се в един ъгъл и българинът информирал руснака, че с колеги от партията възнамеряват да отстранят Живков. Горби дал пълен картбланш с думите „Вам виднее“. Властелинът на Кремъл изпитвал непоносимост към Тато още от средата на 80-те.
Получил подкрепата на съветското ръководство, дипломат №1 на България задействал
Писмото било сътворено на 24 октомври. Копие авторът връчил на председателя на Народното събрание Станко Тодоров и на завеждащия отдел „Деловодство“ в партията Продан Стоянов. Молбата му била документът веднага да бъде придвижен по реда си. За да се застрахова срещу евентуално покушение, Младенов успял да пласира екземпляр и зад граница – в Съветския съюз.
Макар и подал оставка, от 5 до 7 ноември 1989 г. Петър Младенов посетил Китай в качеството си на външен министър на НРБ. На връщане не се отбил през Москва. В руската столица направил последно съгласуване на преврата.
Малко преди преломната за българската история дата 10 ноември съпартизаните на Тодор Живков – Добри Джуров, Димитър Станишев и Йордан Йотов започнали да го уговорят да подаде оставка от поста генерален секретар на ЦК на БКП и да остане само председател на Държавния съвет. Притиснат от най-близките си хора – бойните другари, от положението в партията и от ненавистта на Михаил Горбачов, Първия склонил да слезе от партийния връх. Пък и нали не губел всичко.
Уви, Живков се оказал измамен. Когато на пленума на 10 ноември 1989 г. Петър Младенов лицемерно му благодарил за сдаването на длъжностите генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, Станишев и Йотов буквално зинали от изненада. Те недоумявали защо въпреки договорката Тато е натирен от всички постове. Самият Живков също бил слисан, но изглеждал и дезориентиран, неадекватен, дори парализиран. Дали пък не е бил упоен?
„Имаше нещо нередно. Аз и ген. Милушев отидохме на обяд с него в апартамента в Бояна. Направи ми впечатление, че началникът на УБО не се докосна въобще до храната. През цялото време беше разстроен. Това беше в обедната почивка между двете заседания на 10-ноемврийския пленум. После Живков отиде да полегне. Помоли ме да му дам половин лексотан, защото се чувствал силно напрегнат. Лексотан той си употребяваше и не в това лекарство е проблемът.
Всяка вечер Живков пиеше приспивателно. Не може от половин таблетка лексотан да стане неадекватен“, споделяла е в интервю майор Ани Младенова – легендарната медицинска сестра на бившия Първи.
Докато участвал в подготовката на вътрешнопартийния пуч срещу Тато, Добри Джуров имал мерак да получи президентския пост, зает на 17 ноември от Петър Младенов. Когато обаче в седмицата след 10 ноември министърът на отбраната се допитал до вое3нните аташета на соцстраните дали да оглави Държавния съвет, те го разубедили. „Ако вие, генерале се нагърбите с това, мнозина ще останат с впечатлението, че превратът не е бил безкръвен“, казали му чужденците.
Можеше ли Тодор Живков да спаси властта си през есента на 1989 и 10 ноември да не е специална дата в календара на българите? Може би да, ако един от най-верните хора на тато, човекът, на когото бе поверил сигурността си, не бе запазил в тайна информацията, че в партията му кроят преврат. Ген. Милушев, шефът на УБО, научил случайно за подготвяния пуч, но си замълчал. Така охранител №1 на НРБ дефакто съдействал за свалянето на своя началник.
Ако висшият офицер беше споделил с вожда за съзаклятието, Петър Младенов, Добри Джуров, Андрей Луканов и компания вероятно щяха да гният в затвор. А други куражлии да бутат Бай Тошо от върха на държавното управление едва ли скоро щяха да се намерят. При такова развитие на ситуацията България като нищо щеше да остане последния бастион на комунизма в Европа.
Лятото на 1989-а Живков прекарва край морето – в резиденция „Евксиноград“, заобиколен от антуража ски и медицински лица, сред които е и д-р Чирков. Отпускът му приключва на 28 август, същия ден Първия трябва да отлети от Варна за София със своя Ту-154. На тази дата приключва и ваканцията на Добри Джуров.
На летището в морската столица един до друг са паркирани два правителствени аероплана. По-малкият Ту-134, е предвиден за министъра на отбраната, съпругата му Елена и Велко Палин – завеждащ военния отдел на ЦК на БКП.
Когато тато се настанява в салона на крилатата машина, армейският генерал се провиква от пистата към шефа на УБО: „Питайте другаря Живков дали можем да пътуваме с вас“. Бай Тошо дава съгласие Джуров и Палин да се качат в самолета му, след което Добри сяда в предния отсек при големия началник – на по-луксозните места, а Велко и ген. Милушев заемат две кресла в опашката.
Полетът от Варна до София продължава около час. Времето е малко за дрямка, затова пък пътниците го запълват с приказки.
„Излитайки, Велко каза, че щели да пътуват за Плевен, но се наложило да променят плана си, тъй като министър Джуров получил обаждане. Ген. Семерджиев съобщил, че някакъв гражданин, представящ се за активен борец срещу фашизма и капитализма, му споделил, че членове на Политбюро готвят преврат срещу Живков. „това е достатъчно сериозен сигнал затова бързаме за столицата“, обясни Палин. Попитах го знае ли какъв е този човек. „Не“, гласеше отговорът“, разправя бившият охранител, който по демокрацията създаде голяма търговска верига за техника.
Самолетът каца в София в проливен дъжд, Тодор Живков се качва в очакващата го лимузина, а Милушев е дръпнат настрана от Добри Джуров.
„Другарю генерал, Велко Палин нещо се е изпуснал пред вас… Не е трябвало да ви тревожи, но моля ви, не споделяйте чутото с другаря Живков. Той е много ангажиран, не бива да го травмираме и тормозим. Ние ще направим всичко възможно да изчистим нещата и тогава ще му докладваме“, заявява с притеснен глас военният министър.
Ръководителят на УБО обаче не може току-така да гарантира мълчанието си – при наличие на сериозен сигнал е длъжен да съобщи на Първия.
В следващите дни и нощи Милушев си блъска главата над дилемата дали да уведоми Бай Тошо, или да удовлетвори молбата на Джуров. „На теб ти е поверена охраната, в твои ръце е сигурността на партийния и държавен ръководител. Получил си информация, знаеш, че нещо се готви, а я затаяваш. Но пък ако поне малко от тази информация се даде на Живков, при неговата мнителност може да стане нещо крайно неприятно…“, такива мисли му минават в онзи период.
В крайна сметка генералът решава да си мълчи. А когато разбира, че Михаил Горбачов контактува с министрите Добри Джуров и Петър Младенов без знанието на Тато, съмненията му за кроен заговор срещу правешкия вожд се засилват. И преценява, че най-добрият му ход е да си подаде оставката.
Намерението си да се оттегли Милушев споделя с Димитър Стоянов – член на всемогъщото Политбюро на ЦК на БКП, доскорошен шеф на МВР. Пред него разкрива и защо иска да се раздели с поста си. онзи пък го разубеждава, съветва го да продължи да пази тайната. „Сакън, изобщо да не си продумал! Задръж си информацията само за себе си и отивай на работа, все едно нищо не се е случило“, гласи заръката на родения в Стражица генерал-полковник.
След като завзема властта на 10 ноември 1989 г. Петър Младенов благодари на Милушев, че не е осведомил Тато за готвения преврат.
„Слава Богу, че сте си мълчали, генерале. Били сме на косъм от провала! Ако беше разбрал Тодор Живков какво му се готви, горко ни – главите ни щяха да отидат!“, казва новият държавен ръководител на шефа на УБО. Скоро след това обаче уволнява началника на службата за охрана и назначава на мястото му човек от Държавна сигурност.
Източник: Уикенд
