На 11 май 1876 г. селяните от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на българските първоучители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи. За да се отбраняват, селяните поставили въоръжена стража в края на селото. По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.
Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца.
В съседното село Болярско са скрити около 50 деца на възраст от 13 до 17 години, но голяма част са издадени и отведени от турците в местността Рачерски мост, след което преди да ги убият са накарани да играят хорото, останало в българската история като "КЪРВАВО ХОРО".
Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро, ще ги пощади. С надежда да се спасят, младите се съгласили. Музиката засвирила и те заиграли тежко сватбено хоро. Със звуците на кавала започнало и свистенето на ятаганите, децата по едно падали посечени.
Турците не позволявали на никое да напусне хорото. Така последните е трябвало да играят върху телата на своите братя, сестри или приятели... След това турските заптиета с пищов доубиват всеки от упор.
След оттеглянето на турците става ясно, че един не бил доубит - раненият в корема Тодор Вълчев Русев, който успял да отхвърли телата върху себе си. Той е единственият оцелял, който разказва зловещата история за Бояджишкото кърваво хоро, което е част от историята на България по време на петте века ТЕРОР.
Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците. Бояджишкото клане е определено от историците като третого по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане след Баташкото. В него загинават 170 души мъже, жени и деца, и 2-ма свещеници - Желязко Колев и Господин Иванов. Сред убитите е и дядото на Джон Атанасов - неговият баща Иван, който оцелява в прегръдките на убития си баща. Към днешна дата има възстановен списък с имената на 145 жертви.
Днес някои продажни безродници се опитват да омаловажат ГЕНОЦИДА над БЪЛГАРИТЕ и дори да го обявят за несъществуващ!
Цвета Кирилова
