Около 16 на сто от българите признават, че са давали рушвет за медицинска услуга
Повечето хора - 53, 6% нямат доверие в Здравната каса
Възрастните предпочитат солидарен модел на осигуряване
На 72,1% от българите се е налагало да доплащат в болница за нещо, което смятат, че е било излишно, а 15,7 на сто признават, че им е искан рушвет. Девет процента пък са подписвали документ за едно, а всъщност са им извършени други процедури.
Данните са част от специално изследване на “Галъп интернешънъл болкан”, проведено сред 806 души в периода 7-14 ноември 2023 г. Резултатите от проучването бяха представени по време на новия брой на Здравен барометър, чиято тема бе “Финансиране на здравеопазването”. Събитието е част от гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България. Ръководител на проекта е проф. Даниел Вълчев.
Моделът на съществуване на здравеопазването у нас, най-вече на болничната помощ, е свързан с все по-големи средства, без хората да стават по-доволни. Това съобщи изпълнителният директор на “Галъп интернешънъл болкан” Първан Симеонов. Той обясни, че е изследван масовият поглед на анкетираните лица към основни теми в здравеопазването - колко пари даваме за здраве, знаем ли какво ни се полага за тези пари, искат ли ни допълнително пари, колко често се занимаваме с профилактика.
37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, при 42,5% ги определят като нормални и 3,8% - като ниски. Хората с по-високи доходи в по-голяма степен намират размера за нормален. Резултатите са очаквани на фона на общите нива на недоволство, но над една трета намиращи вноската за здраве за висока е индиректен индикатор и за недоверието в модела на финансиране у нас, смятат социолозите от “Галъп интернешънъл болкан”. Това се потвърждава и от декларираната готовност за плащане повече - ако това ще осигури по-добра здравна услуга, само 38,3% от работещите са казват, че са готови, като сред тях преобладават основно респонденти с по-високи доходи. Повечето, 50,9%, не засвидетелстват такава готовност. Останалите не могат да отговорят.
20,2% признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която плащат, като най-висок е този дял сред най-младите участници в проучването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер.
42,1% от осигурените лица у нас признават, че пропускат профилактични прегледи, които им се полагат. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропускат прегледи за профилактика. Крехко декларативно мнозинство от 50,6% все пак твърдят обратното. 70,7% от здравноосигурените не плащат сами профилактични прегледи, 24,2% твърдят, че плащат. 45,5% от наетите лица твърдят, че ходят на профилактични прегледи, които работодателят им организира. 49,9% не го правят или не разполагат с такава възможност.
Мнозинство от 56,2% от осигурените твърдят, че в последните три години, например, не им се е случвало да потърсят контакт директно със специалист, без личен лекар. И ако този показател зависи и от здравния статус, то доверието към личния лекар зависи и от самия пациентски избор и е огромно на фона на различни познати стойности у нас - 75,2% от осигурените пациенти в пълнолетна възраст казват, че имат доверие на личния си лекар. За сравнение, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29,3%, при недоверие от 53,6%.
На въпрос, кое е най-добре: лични вноски или солидарно осигуряване, естествените настроения клонят ясно към личното - в 60,2% от отговорите на всички респонденти, срещу 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да определят. Прави впечатление, че най-възрастните участници в проучването предпочитат солидарния модел.
Д-р Васислав Петров, председател на УС на Националното сдружение на областните болници: 8745 са леглата в областните болници
80% от приходите на областните болници са от НЗОК, а останалите 20% са от собствени източници. 77 на сто от фонд работна заплата в областните болници също са от касата. При университетските болници делът е 55%, а при частните 66%. В областните болници се извършват максимално широк кръг от медицински дейности.
8735 е общият брой легла в областните болници, а персоналът е 13 810 души. През 2022 г. през тях са преминали 3295 неосигурени пациенти.
За общия брой от 24 областни лечебни заведения касата е платила 519 025 423 лв.
Приходите на осем университетски болници са почти съпоставими с тези на областните - 531 млн. Десет частни болници, чиито приходи са 526 млн., с 4 хил. легла изкарват толкова пари, колкото 24 областни болници с двойно повече легла.
Проф. Даниел Вълчев, ръководител на гражданска инициатива “Здравен барометър”: Необходима е ясна регулаторна рамка на лекарствената политика
В системата на здравеопазването има най-различни проблеми - начинът на управление на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), липса на противоречиви интереси в звената във финансовата и административната верига, недобре работещи контролни системи, включително и електронни системи, чрез които да се следят текущите разходи, липса на електронно здравно досие, доста крехък последващ контрол по документи, липса на ясна и трайна регулаторна рамка за въвеждането на нови лекарства.
Повечето решения са на политическо, а не на експертно равнище и очевидно ще трябва да се увеличат средствата в сектора, да се търси ясна регулаторна рамка по отношение на лекарствената политика, както и дали да се отделят звената на спешна помощ и на болничната помощ и др.
България поддържа модел на финансиране на здравеопазването основно чрез здравни осигуровки, който през последните години не издържа, което означава, че от държавния бюджет трансферите стават все по-големи, за да може да се осигури сегашното равнище на здравеопазване.
Първият голям въпрос е свързан с това, че или ще трябва да вървим към увеличаване на здравната вноска или ще трябва да сме наясно, че моделът постепенно ще се измени и ще бъде смесен - чрез здравни вноски и чрез все по-голямо финансиране от страна на бюджета. Може да се мисли за трети модел, който да бъде на принципа на здравното застраховане, защото хората искат да знаят какво става с техните здравни осигуровки.
Вторият голям въпрос е дали средствата достатъчно справедливо се разпределят между “играчите” на пазара. На политическо и на експертно ниво хората, които през следващите години ще ръководят системата, ще трябва да имат гръбнака да обяснят на обществото какво следва и какво се очаква, ако искаме да излезем от недобрите показатели за детска смъртност, за предотвратима смъртност, за продължителност на живота.
Петя Георгиева, старши икономист от ИПИ: В София област делът на здравноосигурените лица е най-малък
Моделите за финансиране на здравните системи в света са различни - данъчно финансиран модел, здравноосигурителен, застрахователен и чрез лични здравни вноски, като почти никъде не се наблюдава модел в чист вид. В България здравноосигурителният модел малко по малко преминава към бюджетно финансиране.
Данъчно финансираният модел е типичен за скандинавските държави и Великобритания, което предполага събиране на данъци от работещи лица, чрез които се финансират здравните разходи. Особеното за този модел, който е зависим от данъчните приходи, е че в него има автоматично участие, независимо дали гражданинът желае или не.
Здравноосигурителният модел обикновено е задължителен и при него се наблюдава субсидиране от една категория пациенти към други - от здравите към болните, от получаващите по-високи доходи към хора с по-ниски доходи, като този вид солидарност дава възможност да се предоставят медицински услуги на повече хора.
В повечето случаи Европа предпочита да има конкуренция и избор на осигурител. Наличието на множество осигурителни фондове води до други проблеми, тъй като е много трудно да накараш фонда да не подбира гражданите, които осигурява, каза още тя.
При допълнителното и доброволно здравно осигуряване ползата е пряко свързана с това, че пациентът сам взима решение за здравето си, какви разходи да отдели, сам прави дългосрочни планове.
Застрахователният модел много рядко се прилага, типичен е за САЩ. В Швейцария се опитват да приложат такъв модел, но там застраховането е за всички. Застрахователният модел в САЩ се базира на индивидуална оценка на риска. От икономическа гледна точка моделът не е привлекателен, защото голяма част от населението избира да не участва. В САЩ неосигурените лица са доста голяма част от населението. Логиката на застраховането е пациентът сам да реши дали да се застрахова, но това премества тежестта от държавата към пациентите.
По отношение на здравноосигурените лица в София област е делът на най-малко осигурените - 84,2%. Най-много - 100%, са здравноосигурени гражданите в областите Смолян, Разград, Кърджали и Кюстендил. Средното ниво на осигуряване в страната е 93,5%, което означава, че има малък дял от населението, който не е здравноосигурен, каза още тя.
Плащанията от джоба са 39% от разходите, за ЕС са 21%
Всяко пето домакинство с катастрофални разходи за здраве
България има висок процент на катастрофални разходи за здравеопазване в сравнение с други европейски страни, предупреди доклад на СЗО за Европа. През 2018 г. всяко пето домакинство е направило плащания от джоба си, които надвишават капацитета им да плащат за здравеопазване с поне 40%. Катастрофалните разходи за здравеопазване може да означават, че едно домакинство вече не може да си позволи да посреща други основни нужди, като храна, жилище и електричество.
Плащанията, които хората дават от джоба си за лекарства в извънболничната сфера, са основният двигател на катастрофалните разходи за здравеопазване в България. Този вид разходи засягат най-много по-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони и се увеличават с течение на времето, отбелязва докладът. Плащанията от джоба представляват 39% от разходите за здравеопазване през 2019 г., далеч над средното за Европейския съюз (ЕС) от 21%.
Финансовата защита в България е слаба, отразявайки голямата зависимост на здравната система от директните плащания. През 2018 г. 8% от домакинствата са обеднели поради разходи за здравеопазване, а при 19% здравните разходи за здраве са катастрофални. Катастрофалните разходи са силно концентрирани в селските райони, малките градове и покрайнините, отколкото в градовете и много по-високи при домакинствата на по-възрастните хора, отколкото при по-младите. С течение на времето случаите на катастрофални разходи се увеличават от средно 17% през 2005 г. на 18% през 2010 г. и 19% през 2018 г.
Политиката относно доплащанията може да бъде подобрена чрез освобождаване от доплащане на по-бедните домакинства и хронично болните и определяне на годишен лимит на потребителските разходи въз основа на доходите.
trud.bg
