АБСУРДИ НА РАДИАЦИОНЕН ФОН

Ние, българите, обичаме да туряме "капак". Да сме "отгоре" - макар и само в нашите мокри сънища. И тоя път наистина захлупихме всички абсурди, родени от въображението на поетите и писателите:

1. "Пир по време на чума" - Пушкин.

2. "Любов по време на холера" - Маркес.

3. "Избори по време на ядрена война" - България.

Но докато "се подготвя" абсурдната драма на изборите, в които няма никакъв избор, ето ви поредният абсурд, сътворен днес от държавническата мъдрост на радевия министър на отбраната Димитър Стоянов:

"Съществува риск за националната ни сигурност, но няма пряка заплаха за страната ни".

А сега де! Какво ви говори плоската софистика на тоя храбър Швейк? Шаш и паника - както се смеехме в училище. Ще мънка щуротии клетникът - ами че от изток настъпва Путин, който няма да прости на нашите евроатлантически ибрици - а в територията ни вече се закотвиха неизвестен брой натовски войскари, гледат злобно и ни държат на мушка. И той ще бръщолеви, че "тая дупка не е дупка", както в байтошовите времена беше написал за оправдание един катаджия, който сдупчил талона на нарушител - без да си даде сметка, че нарушителят е Владко Живков.

Имаше в края на соца един жалък подлец - Шиндеров - помните ли го? След "аварията" в Чернобил това платено едноклетъчно всеки ден повтаряше по единственото тогава радио - БНР:

"Радиация няма, но тя все повече намалява".

Ние отдавна сме факири на абсурда и май вече турихме капак на самите себе си. От капак на капак - та от бомба на бомба.

Милена Върбанова