Две съдилища отказват да разгледат делото по искането на Десислава Иванчева за условното ѝ предсрочно освобождаване. Спорът между съдилищата започна на 10 февруари. Тогава Окръжният съд в Ловеч трябваше да се произнесе по молбата ѝ да излезе от затвора. Вместо това обаче магистратите прекратиха производството и го изпратиха по компетентност на Окръжния съд в Сливен. След това Окръжният съд в Сливен прие, че не той трябва да гледа делото. И така беше повдигнат спор за подсъдност, който трябва да се реши от Върховния касационен съд. Отвод във Върховния касационен съд (ВКС) обаче още ще забави спора кой съд да разгледа искането за предсрочно освобождаване на Иванчева. Делото във ВКС е било разпределено на съдия Деница Вълкова, но тя се е отвела от него. Причината за решението ѝ е, че преди 4 години тя е била в състава на ВКС, който се отведе от процеса и сега намира за редно също да се отведе. На какво сме свидетели… Пред ФАКТИ говори адвокат Калин Ангелов, защитник на Десислава Иванчева.
- Адвокат Ангелов, в какво здравословно състояние е Десислава Иванчева. Нека така да започнем?
- Местата за лишаване от свобода у нас не се славят с добрите си условия за живот в каквото и да е отношение – напротив. Това, прибавено към стреса от самото изтърпяване на наказанието, e идеална среда за влошаване на здравето на пребиваващите в затвора. Често хората на свобода говорят ехидно: „Гледай ги тези, как влизат в затвора и започват да се разболяват!“ За жалост, те сами не предполагат колко болезнена истина има в това. Десислава Иванчева вероятно е имала своите здравословни проблеми и преди затвора, но в Сливен те са започнали сериозно да се обострят. При нея те са свързани с микроаденом в мозъка, състоянието на зъбите и белия ѝ дроб, но не е етично да ги обсъждам в детайли, а и не съм медицински специалист.
Затворът в Сливен няма болница, има стационар. Има доктор, който посещава лишените от свобода под някакъв график и лечението на болести се извършва от външни специалисти. В самия град (без да искам да засягам някого) няма толкова много такива и това налага хората да се изпращат на лечение другаде. Същото се е случвало с г-жа Иванчева.
На нея няколко пъти се е налагало да идва на лечение в София.
Това обаче се е осъществява с т.нар. „прекъсване на присъдата“ – т.е. с постановление на прокуратурата присъдата на затворника спира да тече и той се пуска с определена цел – в нейния случай да се лекува.
Това обаче създава и проблем, защото самата присъда се удължава.
Така г-жа Иванчева има общо 48 дни на прекъсване, през които тя е била затворник, но наказанието ѝ не тече. Всички нейни прекъсвания са били с оглед на здравословното ѝ състояние. В тази връзка и по препоръка на медицинските специалисти в края на ноември миналата година г-жа Иванчева бе изпратена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да търпи наказанието си в затвора на град Ловеч. Там има болница с отделение за белодробни заболявания. В нея поне номинално могат да оказват някаква грижа за здравословното ѝ състояние, докато търпи наказанието си.
- Какво е нивото на болниците в затвора?
- Ще си позволя да цитирам част от един доклад на Омбудсмана на Република България от преди няколко години, който касае точно болницата в Затвора в Ловеч, където освен белодробно отделение има и психиатрично: „… болницата не разполага нито с психиатър, нито със специалист по белодробни заболявания“. Това е от 2019 г., а към 2022 г. проблемът още не беше решен. Дано сега - през 2025-а, да са го поправили.
Всъщност, болниците в затвора страдат от тежък недостиг на квалифициран медицински персонал, имат оскъдно, амортизирано оборудване и тежки битови условия. Разбира се, може да се възрази, че такова е нивото на болниците и извън затвора, но мисля, че хората, които го казват, нямат представа за какво говорят.
Въпреки подобренията в битовите условия в последните години, все още мизерията властва в българските затвори
и тя е много по-голяма от онова, с което сме свикнали навън.
- Сега две съдилища отказват да разгледат искането ѝ за предсрочно освобождаване. Защо и какво се случва?
- Случва се това, от което се опасявахме, когато подадохме молбата за Условно предсрочно освобождаване (УПО).
Съдилищата у нас имат склонност да си подхвърлят „горещия картоф“ и да търсят възможност да се отървават от дела.
Точно защото искахме да избегнем това, пуснахме молбата чрез ГДИН, за да дадем възможност на затворническата администрация да прецени къде трябва да бъде изпратена. От там взеха за мен правилното решение, че компетентен съд е този в Ловеч. Всъщност, в заседанието на съда от 10 февруари т.г. между нас и затвора нямаше спор по този въпрос. Г-жа Иванчева е преместена в Ловеч със заповед и това не е временно, а постоянно състояние. Докато не бъде издадена друга заповед за преместването ѝ в друг затвор, компетентният съд е този в Ловеч. Разбира се, това е моята правна логика. Да видим какво ще кажат върховните ни съдии.
По-проблемното обаче е друго. Съдът е получил молбата за предсрочно освобождаване с документацията още на 24 януари. Ако е сметнал, че не е компетентен да гледа делото, кому беше нужно да се чака до открито съдебно заседание на 10 февруари? При това с призоваване, с воденето на г-жа Иванчева под конвой, с моето пътуване до Ловеч… Вместо това ние вече се намираме в края на февруари и чакаме ВКС да реши кой да гледа това дело по същество! Колкото и да не искам, но трябва да признаем, че това е някакъв допълнителен и напълно излишен тормоз към онези малките и най-окаяните в нашето общество – затворниците. Държава, чиито институции последните години толкова много се бият в гърдите за „традиционно“ и „православно“, сякаш забравя онази заповед „… в затвор бях, а не Ме посетихте“.
- Когато се стигне до дело по същество, то трябва да мине на две инстанции. А на Иванчева ѝ остава около година, което означава, че присъдата ѝ ще е излежана?
- Ами, с това забавяне и докато върви този „пинг-понг“ между съдилищата… В случай, че молбата за предсрочно освобождаване бъде отхвърлена, съществува реално такава опасност. Към това се добавя и фактът, че
в болницата г-жа Десислава Иванчева няма възможност да работи – (просто там няма щат за работа от жена).
Това означава, че няма как да намалява присъдата си по правилото, че два работни дни се считат за три изтърпени… Така че - да, положението не изглежда розово…
- Това е втората молба за условно предсрочно освобождаване. Как бе отхвърлена първата…
- Аз не съм участвал като адвокат в предходното производство и го виждам само като документи. Отказано е със стандартните мотиви, че г-жа Иванчева още не е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. Все пак от тогава мина доста време, режимът на изтърпяване на присъдата беше променен от „строг“ на „общ“ и то с великолепни мотиви за добрата ѝ работа. Получи и награди. Затова смятам, че всъщност тя вече е изпълнила това, което ѝ е било поставено като задачи и искрено се надявам съдът да отчете тава. Но нека първо да видим кога и къде ще пледираме за това.
- Другата осъдена по случая Биляна Петрова беше освободена предсрочно от затвора 11 месеца преди края на присъдата. При нея как се развиха нещата…
- Тя беше извървяла всичките си стъпки и дори самата затворническа администрация не се противопостави на искането, а го подкрепи. Тогава обаче прокурорът от Окръжна прокуратура Сливен реши, че ще протестира, после минахме в едни чисто административни перипетии и делото се замота около месец и половина, докато стигне от Сливен до Апелативния съд в Бургас и докато този съд се произнесе окончателно. Само мога да си представям колко тежко е било това очакване за Биляна Петрова. Нейното здраве беше много увредено тогава. Биляна обаче е боец – устоя. Дано и Десислава да успее.
fakti.bg
