Предлагат го самите те в самокритичен доклад
Осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) да бъдат включени в показателите, по които се отчита прокуратурата и се прави оценка за работата на държавните обвинители. По тях да се извършват вътрешни проверки и да следват дисциплинарни мерки, отговорността да е индивидуална, а не колективна и безадресна.
Това предлага работна група от прокурори, анализирала 54 дела срещу България в Страсбург. В повечето от тях е излязла наяве неефективността на разследването у нас. Нещо повече – в едно от решенията то е обявено за системен проблем.
Заключенията на групата прокурори са изложени в самокритичен доклад, поръчан от главният обвинител Сотир Цацаров. От него става ясно, че страната ни е осъждана главно за неефективни разследвания на убийства и телесни повреди. “Липсва пълнота и изчерпателност в досъдебното производство“, констатира еднотипно евросъдът по 51 от 54-те анализирани дела. Относно 37 от тях евросъдиите отбелязват, че „полицията и прокуратурата са се задействали със закъснение, бездействали са или неправилно са планирали дейността си“. А при други 28 установяват, че „разследващите не са безпристрастни и независими, а напротив – проявяват необективност, предубеденост или зависимост от външни фактори”.
Закъснялото събиране на доказателства
То е основен обект на критика в осъдителните решения от Страсбург и често е причина за тях, а в аналитичния доклад на нашите прокурори се свързва с дефектите в предварителните проверки, предшестващи същинското разследване. Нашият Наказателно-процесуален кодекс (НПК) има две изисквания за започване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. „Неефективността и продължителността на предварителните проверки отлагат образуването на досъдебно производство, а оттам и качественото и интензивно събиране на годни доказателства. На практика проверката често осуетява започването на досъдебното производство и се явява некачествен заместител на същинското разследване, завършвайки с отказ да се образува досъдебно производство, който е изведен от обхвата на съдебния контрол“, пише в анализа. Неговите автори посочват последните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които бяха въведени срокове за приключване на проверките като опит за решаване на проблема. Те предлагат с промени в НПК да се въведат и ясни критерии за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора. Освен това смятат, че отказите да се образува досъдебно производство би следвало „задължително да се подлагат на служебен контрол до определено ниво в прокуратурата“. Друго тяхно предложение е да се ревизира Глава двадесет и шеста на НПК – за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия. Идеята е „да бъде регламентирано ускорително средство в процеса, до което има достъп пострадалият от престъплението, като се намери баланс между неговите интереси, тези на обвиняемия и на правосъдието”.
Ефективното разследване не е чудо невиждано, убеждават ни анализаторите. По думите им, когато е „адекватно, задълбочено, безпристрастно и внимателно, проведено със старание, бързина и разумна експедитивност, достъпно за пострадалия и за неговото семейство до степента, необходима за защита на правата и законните им интереси”, то постига желания от обществото ефект.
Полицейското насилие
Съдът в Страсбург неведнъж установява пропуски в досъдебните производства, образувани за насилия, извършени от пазители на реда у нас. В осъдителните му решения се говори за “пристрастност при водене на разследването, неадекватно ръководство от страна на прокурора, непълнота, незадълбоченост, нарушаване на изискването за бързина и разумен срок”.
„Голяма част от деянията, които не са разследвани ефективно, са извършени от полицейски служители спрямо заподозрени за престъпления или пък са мотивирани от етническата или расовата принадлежност на пострадалите. Това говори за липса на чувствителност на разследващите органи към полицейското насилие или към престъпленията, мотивирани от дискриминационно отношение“, отбелязват анализаторите на процесите в Страсбург. Те предлагат „да се помисли за специализирани в материята разследващи органи и прокурори”. И друго – „да се разследват всички престъпления, извършвани от длъжностни лица с полицейски и надзорно-охранителни функции от следовател в НслС“. И още – „специална подсъдност на тази категория дела“.
В българския Наказателен кодекс (НК) няма отделен състав за изтезание – това е още нещо, заради което търпим критика от евромагистратите. „Възобновяването на законодателната инициатива за уреждане на нов престъпен състав е правилният начин да се реагира на тази критика“, пишат нашите обвинители.
Те заключават, че би било добре ръководството на прокуратурата да изготви мащабни методически указания за функциите на наблюдаващите прокурори и за взаимодействието им с разследващите полицаи и следователи. Изпълнявайки указанията, служителите на МВР и магистратите биха изминавали по-уверено пътя от престъплението до наказанието. А гражданите по-рядко ще плащат за техните грешки по решения от Страсбург.
109 000 евро ни струва само разследването„Октопод“
109 703 евро – толкова струва засега на българския данъкоплатец само операция „Октопод“ със зрелищните арести, показвани на живо от „МВР пикчърс“ и коментирани от бившия вътрешен министър Цветанов, който без съд и присъда обявяваше за виновни всички задържани. Така излиза от редица решения на ЕСПЧ, който призна, че са погазени правата на сочения за бос на „Октопода“ Алексей Петров и на спряганите негови съучастници Антон Петров-Хамстера, Пламен и Йордан Стоянови-Дамбовците, както и жените и децата им.
Унизително отношение, нарушаване на презумпцията за невиновност и правото на личен и семеен живот – това са част от нарушенията на Европейската конвенция за правата на човека, които съдът в Страсбург установи, след като четиримата бяха тръшкани по земята и връзвани показно с белезници.
Само недодяланите операции на Цветанов струват поне 200 000 евро на държавата. След тях евросъдът присъди по хиляди евро обезщетения на полицейския шеф от Бяла Слатина Тони Костадинов за акцията „Касоразбивачите“, на ескшефа на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и бизнесмена Даниел Славов-Дънката за операцията „Медузите“, и др.
„Не е лошо да се припомня на публиката, че всички ние плащаме над 200 000 евро заради политиката на ранния ГЕРБ на показни акции, при които без доказателства бяха арестувани и медийно демонизирани десетки бизнесмени и политически опоненти. Не е лошо бившият министър Цветанов да помисли дали не би било справедливо и дали не би бил красив политически жест да дари на хазната поне стотина хиляди евро като компенсация за загубите, които ние търпим заради злоупотребата с власт при тези акции с нелепи имена. А защо и финансовият министър да не обмисли един регресен иск срещу Цветанов?“, коментира адв. Михаил Екимджиев, който представлява братята Стоянови в Страсбург.
„Ако по отношение на магистратите е забранено да се осъществява регресна отговорност, за да бъде гарантирана тяхната независимост и да могат да правораздават без страх от последствия, по отношение на изпълнителната власт такава забрана няма. Даже е обществено полезно, когато се констатира нарушение от министър или друг представител на изпълнителната власт, същата тази власт да упражни правото си на регрес. Всичко, което е платено заради персоналната отговорност на представител на изпълнителната власт, може да бъде търсено от него“, заяви и адв. Емилия Недева. Тази теза беше подкрепена от редица авторитети в юриспруденцията.
trud.bg
