Антон Страшимиров (1872 - 1937) е сред уникалните таланти на България. Със страст и любов той пише стихове, проза и публицистика. Участва в обществения живот, в борбите за освобождение на Македония, три пъти е народен представител, но нито за миг не си позволява да се качи по стълбата на властта и да загърби непримиримия с всяка неправда дух.
Чисто материално животът му е труден заради бунтарския характер, част от който е изключително актуалният до днес роман „Хоро“.
„Свекърва“ е друга проява на писателския талант, която не слиза от сцените на българските театри. Между тях и десетки други творби на Антон Страшимиров са непрестанните скандали, съпътстващи личния му и творчески път.
Роден е във Варна в семейство на зидар, преселник от Разложкия край. Бяга от бедния дом, когато е още дете, само на 13 години. Обикаля Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви. Учи се да бъде словослагател и книговезец в печатници.
За известно време се издържа като бояджия – за него няма срамна работа, учи и се самообразова, тъй като неспокойният му нрав така и не му позволява да завърши нито едно от образованията, с които се захваща.
В училище в Разград е до днешния 9-и клас, след това в Земеделското школо в Садово, което напуска. През 1890 – 1894 г. е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско, като наред с даскалуването развива активна просветна дейност и редактира в. Изток“ в Бургас. Сам признава: „Не можех да учителствам две години наред в едно и също село, пропъждаха ме“. Красив, буен и темпераментен, навсякъде се оказва трън в очите на силните на деня и печели неотменно обичта на хората, които галено го наричат „даскал Тончо“.
Междувременно се жени за по-възрастна заможна жена, с която е свързан един от големите скандали в живота на Антон Страшимиров. През 1895 г. младият учител избира да свърже живота си с колежката си Киселова. Не се интересува, че е доста по-голяма от него, просто се влюбва и се жени за нея. Учителката е богата наследница, което дава повод за клюки, че даскал Тончо си взел жена по сметка.
Да, но съпругата осигурява сватбено пътешествие в Швейцария и дори плаща обучението на мъжа си в Берн. Киселова плаща нейният Антон да следва география и да слуша лекции по психология и литература.
Семейството живее доста охолно до един прекрасен ден, когато според Владимир Цачев,
състудент на Страшимиров му подхвърля, че срещнал на улицата майка му.
Темпераментният съпруг избухва както само той може. Без да му мисли, се нахвърля да бие приятеля си, който съвсем не спира с „разкритията“ и му докладва, че всички техни състуденти наричат жена му „бабата”.
Колко юмрука от Антон Страшимиров е получил колегата, остава неизвестно. Разказва се само, че младият съпруг тича до вкъщи и още от вратата започва да крещи на жена си веднага да си събира багажа и да се връща в България. Киселова не може да повярва, плаче и се моли, но Антон е непоколебим. Богатата „баба“ си тръгва, но до края на живота си не спира да люби и боготвори Страшимиров. Който прави всичко възможно да я махне от живота си, като съвсем забравя, че известно време и 2 години в Берн живее на нейни разноски. Разказва се, че категорично отказва да разговаря с нея, а когато случайно я срещне на улицата, бяга на другия тротоар.
Без да довърши образованието си в Швейцария, Антон Страшимиров се връща в България и е назначен от министъра на народното просвещение Иван Вазов за учител във Видинската гимназия. Там даскалува и издава списание „Праг“.
Красив, начетен и страстен във всичко, което прави, той бързо привлича не само женското, а и вниманието на цялото тамошно общество. Сред него обаче има красива млада дама, в която се влюбва и която отговаря на чувствата му. С нея е свързан поредният скандал.
Младата дама се казва Стефка Симова. Тя е учителка и произхожда от богата местна фамилия.
Двамата са поканени на гости у техен колега, където пламва любовта им. Стефка показва на Антон свои стихове, той ги прочита внимателно и без да му мигне окото, й заявява:
„Не искам да те обидя, но всеки може да пише така. Я по-добре рисувай или свири на някакъв инструмент, а най-добре ще бъде да ме обичаш“.
Стефка наистина обиква Антон, но баща й категорично забранява да се срещат. Което съвсем не се оказва пречка за буйния нрав на младия даскал. Страшимиров отвлича изгората си и двамата се венчават тайно в един манастир в Балкана, а Кирил Христов получава писмо със заклетите слова: „Пролет ще се пукне и аз ще прелетя през Балкана и ще открадна либето си, защото не ми го дават“.
В историята пред последния век са запазени спомени за това колко прекрасно и задружно семейство са Антон и Стефка. Тя често го спасява от мизерията, като става пътуваща актриса, а той така и не успява да понесе смъртта й в началото на 30-те години и бързо сърцето му се разболява. Казват, че единствената голяма болка на семейството е, че няма деца.
Източник: Уикенд
