Известният актьор и режисьор Асен Блатечки е роден във фамилия на шампиони. Баща му е бил гребец в „Олимпийски надежди“, а единият му вуйчо сред голмайсторите в „Левски“. Баба му и дядо му пък са били плувец и скиорка. Съвсем естествено, в началото и Асен се увлича по спорта и дори става четирикратен шампион на България в каратето. След като осъзнава, че спортът е до време, той открива магията на сцената и решава да кандидатства в НАТФИЗ. На приемните изпити успява да впечатли самия Стефан Данаилов, който го приема в класа си. Асен играе в много известни продукции, но най-голямо признание му носи участието във филмите на Стефан Командарев. За ролята си в „Съдилището“, той спечели наградата за най-добър актьор на международния филмов фестивал в Прищина. Същата награда получава и на фестивала „SEE a Paris“ във Франция. Блатечки печели почитатели и с ролите си в сериалите „Морска сол“, „Стъклен дом“ и „Фамилията“. На зрителска любов се радват и постановките в театъра, които той режисира, като „Смях в залата“, „Когато котката я няма“, „Горещо“, „За мишките и хората“, „Баща ми се казва Мария“, „Комедия за тенори“... Обичаният актьор има една дъщеря - Катерина и син Борил, който е от връзката му с модела и актриса Диляна Попова.
- Асене, ти имаш ключова роля в премиерния сериал „Клетката“. Какво те грабна най-много в сценария му и в твоя герой - инспектора по социални дейности в затвора Димитър Пелев?
- Първото, което ме грабна е, че сюжетът е много засукан и историята е доста завързана. Много хитро е измислено. В началото ми дадоха да прочета само първите две серии и наистина ми беше интересно, защото не знаех как ще се развият нещата. По принцип, се пазя от сериали, защото вече снимах в доста, затова гледам да са само интересни неща, които ще ме провокират, като „Клетката“. Много ми хареса цялата ситуация и това, че действието се развива в женски затвор. Спечели ме тази криминална сюжетна линия, която през цяло време трябва да се разплита. Приятно ми беше и това, че не познавах почти никой от екипа – обичам да работя с нови хора. Другият сериал, в който снимах и чакам с нетърпение да излезе е „Есента на демона“ - продължението на „Дяволското гърло“, който за мен беше от най-хубавите ни сериали.
- Как се подготвяше за ролята си в „Клетката“ - срещна ли се с психолози и затворници с реални присъди?
- Със затворници - не, но един от най-близките ми приятели е известният криминален психолог Тошко Тодоров. С него често сме си говорили на тези теми. Споделял ми е за много любопитни неща от неговата практика, от които могат да излязат интригуващи истории. Изключително ми е интересно да разговарям с него, защото е супер любопитно как разсъждават затворниците и какво ги кара да извършат престъпление. Предполагам, че не всички убийци са дебилни примати, зависи от ситуацията и състоянието им в момента. Въпросът е дали ще прекрачиш тази граница.
- Какво ти беше най-интересно да разбереш за живота и порядките в затвора, покрай сериала?
- От всяка следваща нова роля научавам по нещо – най-малкото, защото са писани от други хора и ние актьорите говорим с чужди думи. Интересно е, че голяма част от затворниците не могат да живеят извън затвора - като излезе, отива и чупи витрина, за да се върне обратно. Също така, това че затворът поправя хората е пълна глупост, поне в нашите не е така. Мои колеги от Бургаския и Сливенския театър са ми разказвали, че в женските затвори положението е брутално. Те са ходили там, за да играят представления и споделят, че наистина е много брутално.
- Ти си четирикратен шампион на България в каратето. През 90-те, много спортисти бяха ухажвани от групировките, в което имаше голям риск от попадане зад решетките. На теб правили ли са ти подобни оферти?
- Да, предлагаха на повечето спортисти – борци, каратисти, боксьори, джудисти - гледаха по-едрите и здрави момчета да ги прилапат. Всички имахме подобни предложения и някои мои близки, супер свестни хора, се подведоха и така ги завъртя живота… Това е животът - изборите, които правиш, защото те променят всичко.
- Какви нови театрални и филмови роли да очакваме от теб?
- В четвъртък беше премиерата на спектакъла „Психо криминале“, на режисьора Борислав Чакринов в Бургас. Очаквам да излезе и новият филм на Светослав Овчаров, както и още няколко постановки. Сега правя и едно представление като режисьор – „Съкровището на Силвестър“, по текст на Анжел Вагенщайн. Премиерата му ще е на 4-ти, или 5-ти декември. В него участват Станимир Гъмов, Калин Врачански, Стефан Иванов, Стефан Рядков, Петьо Петков-Шайбата, Даниел Пеев-Дънди, Маца и Неве. Съставът е звезден - Дънди, Калин, Шайбата…
- Доколко синът ти Борил беше причина да се заемеш с тази пиратска пиеса – „Съкровището на Силвестър“, защото Джони Деп е приел ролята в „Карибски пирати“, главно заради децата си?
- Ами, не е той причината, по-скоро Калин (Врачански), защото той ми говори доста за тази пиеса и ми даде да я чета, преди това не я знаех. Така че, Калин е виновникът! (Смее се.) Спектакълът е много в стила на „Карибски пирати“ и в него всички са пирати – и мъжете, и жените.
- Ти обичаш да разсмиваш Калин и Койна Русева, докато си партнирате на сцената. Те връщат ли ти го понякога?
- Лошото е, че напоследък Калин също започна и той да ме разсмива. (Смее се.) Доста пъти сме прекъсвали представления за по няколко минути, докато се смеем, след подобни номера. Наскоро по време на „Комедия за тенори“, Калин каза някаква глупост на едно място и ме гледа с тези сини очи - разсмях се и той се разсмя, публиката също и даже започна да ръкопляска. Слава Богу, в нашите представления това е ок, защото са комедии.
- Борил също вече проявява интерес към актьорството. Вкъщи разиграва ли ти често сцени и етюди?
- Това е постоянно - не можеш да си представиш! Даже си е направил ютюб канал и постоянно записва разни клипчета, снима и сам си ги монтира… Качва ги на профила на баба му Рена Попова.“ (Смее се.) Някои от клипчетата му са впечатляващи - в темпо ритъм, даже големи ютюбъри го имитират! Той се възмущава от това, но аз му казвам: „Щом те имитират, значи хубаво си направил нещата.“ Много е артистичен и сега като го гледам - ако продължи по същия начин със сигурност ще стане актьор.
- А дъщеря ти Катерина увлича ли се от актьорството и коя е любимата й твоя роля? Тя ли ти е по-голям фен, или Борил?
- Не, дъщеря ми сега завършва архитектура. Хареса ме в „Баща ми се казва Мария“ – много й допадна спектакъла, но не ми е фенка. Докато Борил ми е фен и май всичко ми е гледал – много хубаво разсъждава и разбира смисъла на пиесите, което за мен е по-важно. Целта на нещата, които правим е да задаваме въпроси и да караме хората да чувстват.
- Какво мислиш за навлизащата джендър идеология, която дава възможност на децата сами да определят какъв пол искат да бъдат?
- Мисля, че е голяма глупост, как така децата сами ще определят какъв пол да бъдат?! Те са жестоки манипулатори и трябва да се възпитават адекватно, ако детето усети, че може да се заиграе с това и ще почне „аз съм момче, аз съм момиче, аз съм коте“, само и само да те прави на луд. Като пораснат и осъзнаят сексуалността си - всеки сам да си решава, но за децата това е пълна глупост. По този начин объркват децата и мозъчетата им.
- Като заклет рокаджия, подкрепяш ли Милена Славова, в съдебната ѝ битка срещу ЛГБТ организация?
- Естествено, че я подкрепям. Милена е човек на изкуството и съм сигурен, че няма проблем с хората с различна сексуалност, а нещо друго я е подразнило.
- Съгласен ли си с Милена, че днес има огромен натиск към хората, които свободно изказват мнението си?
- Да, светът започва да се извращава и днес стана опасно да кажеш нещо, което е политически некоректно. В киното също стана така – да има квота за гейове, афроамериканци, азиатци.., това са пълни глупости. Като правиш някаква пиеса, или филм за викинги например, не можеш да сложиш афроамериканец да играе Бьорн. Всички тези задължителни неща те ограничават, откъде накъде някой ще забранява да се изразиш свободно. Както на тях не трябва да им се забранява нищо и всеки сам може да се самоопредели, стига да е щастлив, но това не означава, че трябва да пречат на Милена да е щастлива.
- Филмът на Стефан Командарев, в който участваш и ти - „Уроците на Блага“, спечели три престижни награди от Карлови Вари. Какво изживяване беше тази продукция за теб и би ли поканил Ели Скорчева в някой твой спектакъл?
- О, Ели Скорчева винаги бих я поканил! В последните филми на Командарев, ние с Иван Бърнев сме двойка полицаи – имахме малки задачи. Иначе, Ели много я харесвам от малък и се радвам, че се случи това с нея - изключителна актриса!
- Ти записа много интересна песен с оперната певица Нелиан Николова и рок група Eridan – ваша интерпретация на класиката „Phantom of the Opera“. Мислиш ли да направиш още парчета, както Койна Русева, която вече има няколко успешни дуета с Миро?
- Койна пее много хубаво, аз пея по-зле от нея. С годините всяка вечер съм на сцена и почти нямам диапазон - муча долу, а на високите тонове е страшна трагедия, вече нямам никакъв фалцет. „Вината“ за този дует е на Нелиан. Всичко дойде от нея.
- Наистина ли се мислиш за грозен, както каза в „Капките“? Не може да не си наясно, че си един от най-харесваните мъже у нас.
- Мъжете не трябва да са красиви. Определено не съм красавец, но някак си, ако го покажеш 10 пъти по телевизията и всеки става секссимвол, стига да е на едни подходящи години.
- Името ти постоянно се спряга с различни дами – ту блондинка, ту чернокоса, ту червенокоса…
- Червенокоса е. (Смее се.)
- Какво е мнението ти за брака и би ли се решил на тази стъпка?
- Никога не съм се женил. Аз малко не го разбирам това с подписа. Малко ми е странно – „дай да се подпишем и да сключим договор…“ Понеже знам какъв човек съм и нямам нужда от брак, защото дори когато се случи нещата да не вървят - никога не съм изоставял хората до мен. Въпреки това, ако жената, с която съм ѝ е мечта да се оженим - ще я направя щастлива! Нямам проблем с това, но за мен нищо не означава, всъщност означава договор - пред кой, пред общината ли, пред някой друг ли – не знам!
- Твоите родители също са били много колоритни личности, а баща ти е бил гребец в „Олимпийски надежди“. Какво си взел от тях?
- Аз съм копие на баща ми. Безсмъртието май се състои в децата, така че баща ми винаги си е с мен, както и майка ми. Имаме един мироглед и моят начин на живот и мислене съм взел от тях. Това, което съм, е благодарение на тях.
trud.bg
