ТАКА...
Аз изпитвам дълбока нетърпимост към закъсненията и към хората, които закъсняват. Не проявявам никакво разбиране към оправданията за закъсненията. Без значение какъв е поводът за срещата, винаги се стремя да пристигна по-рано, защото това е правилно и показва уважение към другите. Уважението към времето на другите хора ме мотивира да бъда точна и дисциплинирана.
Сегааааа,... трябва да призная, че ставам все по-заядлива, защото..., имаме депутат, чието име съм на път да забравя, защото започнаха да го наричат полковник и височество. Същият този депутат днес показа безпримерна липса на уважение и отговорност. На първия си работен ден като народен представител, той е пристигнал с 15-20 минутно закъснение, не положи клетва и е бир изведен от залата от квесторите, защото не притежаваше нужната легитимност да присъства вътре.
Колко арогантен и самоуверен трябва да бъде човек, за да се държи като Генералисимус в подобна ситуация?
Това поведение е не само неподобаващо, но и показателно за липсата на сериозност и уважение към институцията, която представлява. Времето на всички нас е ценно, и подобни прояви на небрежност и високомерие са неприемливи.
Лилия Божкова
Стоянов
5 months before
Госпожо Божкова,вашата непоносимост както я описвате е по-скоро диагноза.Аз пък изпитвам страхова невроза от жени перфектционистки,които са скучни,злобни и не търпят никакви обяснения за хора и събития,които ги дразнят.
Коментирай