АЗ, НАРОДЪТ

В началото малко се стряскам като чуя, че ме наричат “НАРОД”. Обида ли е? Принципно съм свикнал да ме хулят с възпитателна цел.

Тамън свикна с това обръщение и започвам да научавам нови неща за себе си. Всеки говори какво съм искал, очаквал, от какво съм имал нужда. С удивление разбирам, че “народът” (демек моя милост) е просто един простолюден, първосигнален, оскотял и осакатял, каталясал индивид, който очаква да бъде носен, мъкнат, местен, бутан, дърпан, влачен, хранен, ръчкан и в редки случаи гален (да не свиква).

“Народът” (демек моя милост) е тежест, бреме за ония отгоре. Затова те хем се надпреварват да го мъкнат на гръб, хем не спират да го винят за целия зор - тоест за собствената си тежест да се чувствам виноват аз, народът.

Ето и сега ги гледам. Застанали отгоре и се надприказват, да се надпазарят един вид. Кой да ме метне (на гръб). Мен, тоя народ.

Нека ви помогна, уважаеми политици.

Истината е, че си плащам за вашите услуги, но не за да бъдат хамалски. Точно в тоя момент нямам никакво желание да съм куфар в ръцете ви. Не искам да ме влачите към миналото, нито да ме зарязвате в гише “изгубени вещи”. Искам няколко прости неща и не съм забравил, че тия неща ми ги обещавате от няколко десетилетия.

Малко са, ще ги запомните лесно:

ИСКАМ правов ред, смислено образование, адекватна медицинска грижа и свобода на личността - тоест обещаното достойнство на нормален европейски гражданин.

Именно затова не искам да управлявате, мъкнете, влачите и дърпате “мен, народът”. Искам да изпълните тия горните неща, едно след друго. Не искам нито дебелия ви гръб, нито мускулестите ви обещания, нито дори красивите ви перчеми.

Хич не ме интересувате вие - нито дали сте от “нашите” или сте от “вашите”. България се клати достатъчно дълго. Стига толкова.

Не ми трябва да виждам разпенени политически лидери, които се надпреварват да ми крещят, заплашват, изнудват, омайват. Не искам лица, а цели - издълбани в каменните основи на държавата ни. Първо издялкайте тях, после посочете кой да ги изпълни от ваше име и за моя сметка.

Да, нещо като служебно правителство от редовен тип, за колкото време е нужно.

И не ме интересува колко ви било трудно, сложно. Аз, народът, нямам време за вашите лични трудности. Имам си свои.

Радослав Бимбалов