Бачорски пак?! Аман! Човек вече не може да включи телевизора

Аман от Бачорски!

Човек вече не може спокойно да си включи телевизора, без да се чуди дали след малко няма да се появи Бачорски. И най-лошото е, че вече не е въпросът дали ще се появи, а кога.

Пускаш едната телевизия – Бачорски.

Превключваш на друга – пак Бачорски.

Връщаш на първата, защото си решил, че може би си се объркал – Бачорски, само че този път от другия край на студиото.

Отваряш хладилника – Бачорски.

Отваряш фризера – Бачорски.

Взимаш киселото мляко от най-долния рафт и вече очакваш оттам да ти каже: „Здравейте, днес ще ви покажа как се организира хладилник за пет минути!“

Отваряш гардероба – Бачорски.

Вадиш една стара тениска, която не си обличал от три години – Бачорски е на нея.

Отваряш багажника на колата – Бачорски.

Поглеждаш под резервната гума – за всеки случай Бачорски.

Вече човек се притеснява да отвори чекмеджето с чорапите.

Телевизията отдавна не е телевизия. Тя е Бачорски с рекламни паузи.

И рекламните паузи също са Бачорски.

Риалити предаване – Бачорски.

Друго риалити – Бачорски.

Трето риалити – човекът вече започва да се пита дали продуцентите изобщо имат списък с участници или просто са написали на един лист „Бачорски“ и са го снимали отново.

Коментатор – Бачорски.

Гост – Бачорски.

Участник – Бачорски.

Специален гост – Бачорски.

Експерт по нещо – Бачорски.

Чакаме само да го видим като водещ на прогнозата за времето.

„Утре над България ще има променлива облачност, на места валежи, а в Бургас – Бачорски.“

И не се знае дали вече не е стигнал и до филмите.

Гледаш някакъв стар филм. Сюжетът се развива, героите тичат, гонят се, има напрежение, драматична музика...

И изведнъж – Бачорски.

„Аз бих постъпил по друг начин.“

Чакай малко! Това е филм от 1998 година!

Какво правиш там?!

Човек вече започва да подозира, че Бачорски не живее в нашата времева линия. Той вероятно съществува едновременно във всички паралелни вселени.

В една вселена участва в риалити.

В друга коментира риалити.

В трета рекламира нещо.

В четвърта е в някакъв филм.

А в петата просто стои зад камерата и чака да му кажат: „Бачорски, ти си!“

И най-страшното е, че вероятно и в шестата е там.

Отиваш в магазина – Бачорски.

Пускаш YouTube – Бачорски.

Влизаш във Facebook – Бачорски.

Отваряш Instagram – Бачорски.

Пускаш телефона да звъни – още малко да чуеш: „Здравейте, аз съм Бачорски и днес ще ви покажа как се провежда телефонен разговор.“

Човек вече не знае къде да се скрие.

Отиваш на село, изключваш телевизора, оставяш телефона, сядаш на двора и си казваш: „Най-после! Тишина!“

Поглеждаш към кокошарника.

Бачорски.

Не питай как е попаднал там.

Просто е там.

Има и още нещо странно – започнахме да виждаме Бачорски толкова често, че вече ако някъде няма Бачорски, това започва да ни прави впечатление.

Гледаш предаване и първите десет минути няма Бачорски.

Започваш да се притесняваш.

„Всичко наред ли е?“

Дали не са го забравили?

Дали няма да се появи от рекламите?

И точно когато решиш, че този път си спасен – ето го.

Бачорски.

Той вече не се появява на екрана.

Екранът се появява около него.

Има вероятност някой ден да се събудим, да отворим очи и първото нещо, което видим, да бъде Бачорски.

„Добро утро! Днес ще ви покажа как се става от леглото.“

Не, благодаря!

Искаме просто да станем!

Без Бачорски!

Най-накрая човек започва да мечтае за старите времена, когато телевизията имаше само няколко канала. Тогава поне имаше някакъв шанс да избягаш.

Сега вече няма.

Бачорски е навсякъде.

Той е телевизионният еквивалент на онова едно парче магданоз, което си мислиш, че си измил от зъбите, а после го намираш на снимката от рождения ден.

Само че тук не е магданоз.

Бачорски е.

Отваряш хладилника – Бачорски.

Отваряш фризера – Бачорски.

Отваряш гардероба – Бачорски.

Отваряш багажника – Бачорски.

Пускаш телевизора – Бачорски.

Пускаш друга телевизия – пак Бачорски.

Пускаш реклама – Бачорски.

Гледаш риалити – Бачорски.

Гледаш друго риалити – Бачорски.

Гледаш филм – започваш да се оглеждаш.

И ако след малко Бачорски не се появи, вече си мислиш:

„Абе, къде е Бачорски?“

Това вече е висшата форма на телевизионното присъствие.

Толкова си навсякъде, че когато те няма, зрителят започва да те търси.

Само едно последно нещо ни остана.

Утре сутрин да отворим входната врата, а отвън Бачорски да ни каже:

„Добро утро! Днес ще ви покажа как се излиза от вкъщи.“

А ние да му отговорим:

„Не, братле. Днес няма да излизаме. Днес почиваме от теб.“

Защото, честно казано...

Аман от Бачорски!