Бъдни вечер е един от най-големите празници в християнския календар, с дълбоки традиции и в народния бит на българина. На този ден и вечер в миналото са били извършвани множество ритуали, чиято цел е била да донесат късмет на стопаните на всяка къща и плодородие.
Според народната традиция подготовката за празничната вечер тече през целия ден. Мъжете избират и подготвят бъдника за домашното огнище, който трябва да е от дъб или круша, като символ на дървото, крепящо хармонията в света. Бъдникът се пали в огнището от най-възрастния в дома и се оставя да гори през цялата нощ, като се е вярвало, че този огън има пречистваща сила и гони злите духове. Според народните поверия точно на Бъдни вечер небето и адът се отварят и сред хората слизат и бродят караконджули. Пепелта от бъдника също има магична сила, са вярвали в миналото, и затова тя не се е изхвърляла. Част от нея се разпръсквала в нивите за плодородие, а друга се е пазела, като лек срещу зли сили.
Докато мъжете подготвят бъдника, жените приготвят празничната трапеза, защото на Бъдни вечер на масата се събира цялото семейство. Трапезата трябва да има нечетен брой постни ястия. Домакинята замесва питка, наречена боговица, в която се слага и пара. В месенето на хлябовете не участват момите за женене, за да не отнесат плодородието от дома.
Вечерята е по-скоро ритуал, като стопанинът разчупва питата и оставя първото парче от нея за Богородица, второто – за къщата, а след това раздава по парче на всеки член на семейството. За да има плодородие, всички едновременно стават след вечеря. Вярвало се е, че това гарантира едновременно узряване на житата и добра реколта.
На Бъдни вечер масата не се прибира, защото се е вярвало, че на вечеря идват близките покойници.
На трапезата на Бъдни вечер се е гадаело за бъдещето – всеки чупел орех и ако ядката е хубава, то човекът го чака здраве през новата година, но ако е гнила – то ще го налегне болест.
