Статистиката е стряскаща: оборотът само от онлайн хазарт у нас е скочил от 44 милиарда лева през 2023 г. до внушителните близо 67 милиарда лева през 2025 г.
През последното десетилетие хазартният сектор в България отбелязва безпрецедентен растеж, превръщайки се в един от най-доходоносните бизнеси. Ако преди години фокусът беше върху физическите казина, днес онлайн залаганията доминират изцяло пазара, предаде репортер на БГНЕС.
Статистиката е стряскаща: оборотът само от онлайн хазарт у нас е скочил от 44 милиарда лева през 2023 г. до внушителните близо 67 милиарда лева през 2025 г. Нетните приходи на операторите надхвърлят 1,6 милиарда лева годишно, като се изчислява, че загубите на българските граждани в казина и сайтове за залози гонят 1 милиард евро на година. Средният приход, генериран от един потребител у нас, достига близо 500 евро годишно – стойност, която значително надвишава средната в световен мащаб.
Мащабът на проблема се отразява най-ясно в Регистъра на уязвимите лица, поддържан от Националната агенция за приходите. Към началото на 2025 г. в него са вписани близо 43 000 души, които доброволно са поискали да им бъде забранен достъпът до казина и сайтове за залози. От възобновяването на регистъра през декември 2022 г. досега, през него са преминали над 53 000 българи.
Промените в Закона за хазарта от 2024 г. обаче създадоха опасна вратичка. Срокът, в който едно лице може да поиска да бъде отписано от регистъра, бе намален от две години на едва 30 дни. Резултатът не закъсня – само за няколко месеца - между май 2024 г. и началото на 2025 г. - над 10 000 души бяха заличени от списъка и отново получиха достъп до хазартни игри, често подтиквани от собствената си зависимост.
През май 2024 г. парламентът прие дългоочаквани промени, забраняващи рекламата на хазарт в телевизионни и радио програми, печатни медии и върху обществени сгради (с изключение на спортния тотализатор). Билбордовете бяха изтласкани на минимум 300 метра от училища и детски градини, а игралните зали в малките населени места бяха обречени на закриване.
Въпреки това хазартът не изчезна от публичното пространство. Операторите пренасочиха маркетинговите си бюджети, обаче, към сайтове, подкасти и платформи за видеосподеляне са наводнени от банери и спонсорирано съдържание. Екипите на почти всички футболни отбори и спортните съоръжения останаха легална зона за брандиране с лога на бетинг компании, а популярни лица в Instagram и TikTok агресивно промотират бонуси и "бързи печалби".
Въпреки че законът категорично забранява хазарта за лица под 18 години, децата масово залагат чрез фалшиви профили, използвайки личните или банковите карти на родители и по-големи приятели. Ситуацията се влошава от наличието на нелицензирани платформи и крипто казина (включително сайтове за залагания с виртуални предмети от видеоигри), където проверките за самоличност са напълно фиктивни. Агресивната реклама чрез инфлуенсъри допълнително нормализира залагането сред тийнейджърите.
Хазартната зависимост е чест катализатор на тежки криминални деяния. През последните 5 години хрониките в България изобилстват от случаи на източени фирмени сметки от счетоводители, банкови служители, присвоявали пари от клиенти, и хора, посегнали на живота си заради натиск от лихвари и неплатими задължения.
Един от най-мрачните инциденти, потресъл обществото наскоро, се разигра в началото на септември 2026 г. в град Исперих. 43-годишен мъж уби с нож двете си спящи дъщери (на 10 и 17 години), след което се обеси. Разследването показа, че в основата на трагедията, редом със семейните конфликти и сигналите за домашно насилие, стоят сериозни хазартни дългове, които са оказали огромен психологически натиск върху извършителя. IБГНЕС
