На 22 септември празнуваме обявяването на независимостта на България. По традиция честванията за Деня на независимостта ще са в старата столица Велико Търново, където през 1908 година е обявен историческият акт.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд Първи на военния параход "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици" в старата столица, а княз Фердинанд приема титлата цар на българите. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор.
На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново се състои „Тържественото провъзгласяване на Северна и Южна България в независимо Царство".
С този акт България не само става независима държава, но официално се завършва процесът на Съединението от 1885 г. на Княжество България с Източна Румелия.
Три са ключовите дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта. Те са равностойни по своето значение и за всяка от тях нашият народ е платил с много жертви.
Първата, безспорно е 3 март 1878 г., когато в резултат на Руско-турската освободителна война след 500-годишно турско робство възкръсва Третото Българско царство.
Втората, е Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 г. Този акт ще бъде извършен изцяло самостоятелно от българския народ и неговия елит, носител на най-доброто от възрожденските традиции. Благодарение на смелостта на младата българска армия и нейния главнокомандващ княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ делото на Съединението е защитено по време на Сръбско-българската война.
То получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. За да не се накърни авторитета на падишаха, защото Източна Румелия е трибутарно автономно княжество под негова власт, се използва дипломатическа формулировка. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския владетел.
Минавайки през редица политически перипети, България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след освобождението, на 22 септември България е обявена за независимо царство. Ето какво пише по този повод в своя манифест цар Фердинанд I /1887-1918 г./:
„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о' Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
Независимостта на България е обявена в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолната столица Търново. Княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството и други обществени фигури, прочита манифеста към българския народ. Обявяването на Независимостта именно в този храм е символичен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар.
Така българската държава отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, несправедливо наложена от Берлинския конгрес /1878 г./, и се завръща в семейството на независимите европейски държави. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии. Независима България променя Конституцията и герба си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и стопански.
Окончателно сливането на Северна и Южна България е утвърдено чрез признаването на българската независимост през 1908-1909 г. Първоначално съществува заплаха от избухването на война, но тъй като Великите сили не са готови за мащабен конфликт се залага на дипломатическата урегулиране на поредната Източна криза. Противоречията на София с Високата порта са уредени с помощта на Русия, като са сключени три междудържавни спогодби през април 1909 г. Според тези договорености Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877-1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец Османската империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.
Вече официално призната Обединена и Независима България се подготвя за следващата стъпка - войните за освобождението на поробените братя от Македония и Тракия.
Тържествената програма на 22 септември, неделя, започва в 11.00 часа пред Паметника на Независимостта на площад „Княз Александър I" в София. В програмата ще участват Софийският духов оркестър, хор "Света София" с ръководител Валентин Бобевски, мъжки хор "Гусла" и актрисата Василка Сугарева. Слово ще произнесе проф. дин Веселин Янчев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Велико Търново днес е център на тържествата за 116-ата годишнина от обявяването на независимостта на България. Тя е провъзгласена на 22 септември 1908 година с манифест на княз Фердинанд Първи в църквата "Свети 40 мъченици", а след това е обявена и в крепостта "Царевец". В честванията в старопрестолния град ще се включи председателят на Народното събрание Рая Назарян.
Празничните прояви започват с тържествена литургия в църквата „Св. 40 мъченици". Ще бъдат пресъздадени събитията с прочитането на манифеста за провъзгласяването на българската независимост преди 116 години.
След това в крепостта "Царевец" от 10,30 часа е военният ритуал по издигане на националния флаг.
Кулминацията на честванията е тържествената проверка-заря на площад "Цар Асен Първи" от 19,30 часа.
Cross
Емил Илчев
2 months before
За каква независимост ми говорите?! Никога, сега, а и в бъдеще НЯМА да сме независими, защото имаме продажни, инфантилни, прости изроди, самопровъзгласили са се цървули политици. Отврат.....
Коментирай