Инициативата е координирана от италианския премиер Джорджа Мелони
България е сред 17-те държави от Европейския съюз, които настояват финансирането за Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика да бъде запазено в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г.
Позицията е изложена в съвместно писмо до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС. Документът е подписан на 2 октомври от лидерите на България, Италия, Румъния, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Испания.
Инициативата е координирана от италианския премиер Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан. Двамата поставят въпроса за бъдещото финансиране на земеделието и регионалното развитие в момент, когато преговорите за новата многогодишна финансова рамка навлизат в решаваща фаза.
В писмото 17-те държави посочват, че новите предизвикателства пред ЕС — сред които сигурността и отбраната, конкурентоспособността, свързаността, енергийната сигурност и устойчивостта — изискват адекватно финансиране. Според тях обаче това не трябва да става за сметка на политиките, заложени в европейските договори.
Лидерите подчертават ролята на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика за икономическото сближаване между държавите и регионите, подкрепата за селските и по-слабо развитите райони, функционирането на единния пазар и продоволствената сигурност.
Затова 17-те настояват общият размер на средствата за кохезия и земеделие да бъде запазен в бюджета за 2028–2034 г. Те посочват, че според предложението на Европейската комисия двете политики вече търпят намаление в реално изражение, въпреки че общият размер на новата финансова рамка нараства. Допълнителни съкращения според тях биха отслабили бюджета и биха могли да намалят обществената подкрепа за европейския проект.
Сблъсък за близо 2 трилиона евро
Позицията на 17-те се сблъсква с тази на Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция. Шестте държави, които са сред основните нетни вносители в бюджета на ЕС, настояват предложението на Европейската комисия за финансовата рамка от близо 2 трилиона евро да бъде намалено с няколкостотин милиарда евро. Те искат бюджетът да бъде пренасочен към стратегически приоритети като сигурността и отбраната, конкурентоспособността, миграцията и европейския суверенитет.
Шестте държави настояват намаленията да засегнат всички бюджетни направления, като същевременно определят като приоритет инвестициите в новите стратегически области. Те също така се противопоставят на ново общо европейско задлъжняване като начин за финансиране на бюджета.
От своя страна 17-те държави предлагат допълнителните нужди на ЕС да бъдат посрещнати и чрез нови собствени ресурси на европейския бюджет. Те допускат също по-постепенно изплащане на задълженията по инструмента NextGenerationEU, както и ограничени и целеви европейски дългови инструменти за ясно определени стратегически приоритети.
Предстои спорът да бъде обсъден в следващите етапи на преговорите за Многогодишната финансова рамка. Позициите на двете групи очертават един от основните конфликти около бъдещия бюджет на ЕС — как да бъдат финансирани новите приоритети на Съюза, без да бъде намалявана подкрепата за земеделието и регионите. I БГНЕС
