България - една страна, две икономически реалности.
Когато България се постави върху картата на Европейския съюз, обичайният разказ е за изоставането спрямо средните европейски показатели. Но новият Eurostat Regional Yearbook 2026 позволява да се види и друга, не по-малко важна картина: самата България е силно неравномерна, предаде БГНЕС.
Годишникът на Евростат, публикуван на 23 септември, събира регионални данни в 13 области — от население, здравеопазване и образование до пазара на труда, условията на живот, икономиката, бизнеса, транспорта, околната среда и земеделието. Целта му е именно да покаже различията между регионите в ЕС, а не само националните средни стойности.
В българския случай една от най-ясните разделителни линии минава между Югозападния район и останалата част на страната.
София и Югозападът дърпат пазара на труда
Данните на НСИ за 2025 г. показват съществена разлика в заетостта на хората между 20 и 64 години. За България като цяло коефициентът е 77,0%.
В Югозападния район той достига 81,5% — с 4,5 процентни пункта над националното равнище. В Северозападния район е 71,6%, или почти 10 пункта под Югозапада. Между двата края на тази регионална скала разликата е 9,9 процентни пункта.
Останалите райони също не се движат по една и съща траектория. Североизточният достига 79,2%, докато Южният централен е на 73,0%. Северният централен и Югоизточният са съответно на 75,0%.
Тези числа показват, че зад националното число от 77% стоят много различни регионални пазари на труда.
Икономическата концентрация е още по-видима
При приходите на нефинансовите предприятия разликата става още по-голяма.
По предварителни данни на НСИ за 2025 г. предприятията в Югозападния район са реализирали 175,4 млрд. евро приходи от дейността. В Южния централен район сумата е 40,8 млрд. евро. Четирите района на Северна и Югоизточна България — Северозападен, Северен централен, Североизточен и Югоизточен — общо достигат 89,6 млрд. евро.
За сравнение, всички нефинансови предприятия в страната са реализирали 305,8 млрд. евро приходи. Това означава, че само Югозападният район формира около 57% от общата сума.
Тук картината вече не е просто „София е по-богата“. Става дума за концентрация на икономическа активност в територия, която включва столицата и има различна структура на бизнеса, пазара на труда и услугите.
Северозападът показва другата страна на картата
Най-ниската заетост сред шестте български статистически района през 2025 г. е регистрирана в Северозападния — 71,6%. В същото време приходите на нефинансовите предприятия там са 12,7 млрд. евро, срещу 175,4 млрд. евро в Югозападния.
Това не означава, че целият Северозапад има еднакъв икономически профил или че един показател може да обясни развитието на района. Но разликата е достатъчно голяма, за да постави въпроса как регионалната политика може да намалява разстоянието между местата, в които има концентрация на работни места и бизнес, и местата, в които икономическата база е по-малка.
Същевременно Североизточният район показва, че географията не се свежда до проста граница „София срещу всички“. Там заетостта през 2025 г. е 79,2% — близо до Югозападния резултат.
Единна държава, различни регионални реалности
Именно това е важният прочит на регионалните данни: националната статистика може да даде една средна стойност, но тя не показва как живеят и работят хората в отделните части на страната.
България има общ показател за заетост от 77%, но между отделните райони има почти 10 процентни пункта разлика. Има национална икономика с 305,8 млрд. евро приходи на нефинансовите предприятия, но повече от половината от тях са концентрирани в Югозападния район.
Това е и по-голямата история зад картите на Евростат. Регионалните различия не са само статистически отклонения. Те показват, че една и съща държава може едновременно да има район с висока заетост и огромна концентрация на бизнес и други райони с по-слаба икономическа база.
Ако европейската статистика показва мястото на България в общата карта на ЕС, вътрешната регионална статистика показва нещо също толкова важно: картата на България има собствена вътрешна география на възможностите. И тя все по-трудно може да бъде описана само с едно национално число. І БГНЕС
