Вчера пътувах с такси.
Говорихме кратко с шофьора за хубавото време и повечко за народа и достойнствата на страната ни .
Вчера бе Денят на независимостта ни.
И между другото, ей така:
вчера бе още Ден без автомобили в София по случай Европейският ден без коли .
И същевременно беше Ден за състезанието по ролкови ски за купа ,,София,,
Отделно вчера бе Ден на велосипедистите .
А Центърът за градска мобилност проведе Ден за издаване на безплатни карти за ученици.
Отделно вчера бе Ден за открити уроци по тайчи, йога и зумба .
Отделно в Деня без коли стартира и Ден на отворените врати в три депа , до които се стига със специална автобусна линия.
В разговора ни шофьорът каза, че има още много за крадене у нас. Нямаше предвид само пари, а нещо повече.
Помислих си, че с
толкова системни тържества по различни поводи се постига за кратко време такова обезличаване на националния празник и съзнание , каквото пет века зависимост не са постигнали , и ми стана още по-мъчно за героите и народа отпреди 116 и повече години назад.
Вазов казва за останал жив герой от миналото след Освобождението: ,,Бедний, бедний, / Македонски/ , защо не умря при Гредетин!,,
Имал е право да мисли така.
Бедна, бедна Столична община, имаш средства , но къде е по - напред мисълта ти?
Междувременно, през прозореца на таксито , до един светофар видях гол до кръста , сланинест , с увиснали широки плещи млад мъж , с впити в задните му части боксерки , с тел в едната ръка и дебел каиш за бойно на вид куче, в другата. Кучето беше страховито . Двамата бягаха за здраве.
До тая ,,буколическа група,,стоеше възрастна свита , изстрадала женица , дебело облечена в дълго, черно шушляково яке .
Двамата , женицата и мъжкарят , можеха да бъдат майка и син. Но не бяха.
Символно , без думи.
Едно е сигурно за вчерашния ден.
Дойде Есента.
Стела Богомилова
