Един от символите на Северозападна България съчетава уникален природен ландшафт, римско наследство и средновековната история на Видинското царство
Белоградчишките скали и крепостта „Калето“ са сред най-впечатляващите туристически обекти в Северозападна България – място, където природата и историята се преплитат в един уникален комплекс, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона. Червеникавите скални масиви, изваяни в продължение на милиони години, обграждат крепост, чиито основи водят началото си от римската епоха и която векове наред е имала стратегическо военно значение.
Белоградчишките скали се простират на територия с дължина около 30 километра и ширина до 5 километра. Най-внушителните скални масиви достигат височина над 200 метра. Формирането им започва преди повече от 230 милиона години, в края на палеозоя.
Характерният червеникав цвят на скалите се дължи на натрупаните железни оксиди и хидроксиди. В продължение на милиони години ерозията, водата и температурните промени постепенно са изваяли от скалните масиви причудливи форми, които днес наподобяват човешки и животински фигури. Сред най-известните са Мадоната, Конникът, Монасите и Мечката.
В тази естествена природна защита е изградена Белоградчишката крепост. Съоръжението възниква през III век, когато римляните го използват като наблюдателница и охранителен пункт по стратегическите пътища през Стара планина. В този си вид укреплението съществува през късната античност, като е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя.
Най-същественото си средновековно развитие крепостта получава през XIV век при управлението на видинския владетел Иван Срацимир. Той разширява укреплението и изгражда нови преградни стени, превръщайки го в една от най-значимите твърдини в региона след крепостта във Видин.
След падането на района под османска власт в края на XIV век „Калето“ продължава да изпълнява военни функции. Между 1805 и 1837 г. крепостта претърпява значително архитектурно преустройство и модернизация, съобразени с използването на огнестрелно оръжие. В строителните дейности участват френски и италиански инженери.
Днес комплексът се състои от три самостоятелни крепостни двора с обща площ над 10 декара. Укрепленията са снабдени с високи до десет метра стени, амбразури и оръдейни площадки. Военното използване на крепостта приключва окончателно след Сръбско-българската война през 1885 г.
Днес Белоградчишката крепост и прилежащите скални масиви са сред най-разпознаваемите забележителности на региона и са със статут на паметник на културата от национално значение. Комплексът е реставриран и социализиран и е отворен за посетители през цялата година.
Тук природният феномен не е просто фон на исторически паметник. Самите скали са част от историята на крепостта – естествена защита, върху която човешката архитектура изгражда една от най-впечатляващите крепостни системи в България. І БГНЕС
