Нямат униформа, не работят за паркинга и никой не ги е назначавал. Въпреки това застават между редиците с автомобили, размахват ръце, показват свободните места и дават наставления на шофьорите - напред, назад, още малко. Накрая идва негласната част от „услугата“ - някоя монета за кафе.
Сигнал за поредния подобен случай се появи в социалните мрежи. Авторът описва мъж, който стоял на голям паркинг, помагал на шофьорите да паркират и събирал дребни пари.
Случката сама по себе си не е необичайна. Подобни самоназначени „регулировчици“ могат да бъдат забелязани на различни натоварени паркинги - понякога по един, друг път на групи. Те следят движението на автомобилите, посочват освободило се място, помагат при маневра и след това очакват дребна сума.
Особено удобни са големите паркинги с постоянно движение. Един автомобил излиза, друг влиза, шофьорът търси място, а човекът между колите вече е забелязал къде се освобождава такова. След няколко жеста с ръце непоисканата помощ изглежда почти като организирана услуга.
Точно тук обаче се размива границата между помощта и натрапването.
За някои водачи човекът, който им показва свободно място или ги насочва при паркиране, действително е полезен и една монета не е проблем. Други не са искали никаква помощ, но след маневрата се оказват в неловката ситуация някой да стои до автомобила и да чака възнаграждение.
А когато на едно място подобни хора са повече, картината започва да прилича на неформално разпределение на територия - кой следи влизащите автомобили, кой показва местата и кой обикаля между паркиралите коли.
Разбира се, зад тази импровизирана „професия“ често стоят хора в тежко социално положение. Дребните пари, събрани за деня, вероятно са и причината часове наред да стоят между автомобилите. Това обаче не ги превръща нито в служители на паркинга, нито в хора с право да регулират движението.
И тук проблемът не е в подадената ръка към шофьор, който доброволно е приел помощта. Границата се преминава, когато услугата е непоискана, парите започнат да се очакват по подразбиране или водачът остане с впечатлението, че човекът пред него има някаква официална роля на паркинга.
Сигналът отново показва един от онези дребни градски феномени, които постепенно се превръщат в част от пейзажа. Между количките, автомобилите и търсенето на свободно място се появява още един участник - самоназначеният „регулировчик“.
Никой не го е викал. Никой не го е назначавал. Но мястото вече е посочено, колата е паркирана, а ръката чака своето „кафе“.
