С явно възмущение бивш партизанин и полковник от Държавна сигурност казва „до какво доживяхме – да я охраняваме с камери“. Събитието се случва през ранното утро на един августовски ден през 1984-та година, когато той дава дежурство пред гроба на Людмила Живкова. Неговият колега, млад офицер от МВР си дава вид, че кашля, като прикрива с ръка устата си.
Полковникът, който има богат опит, усеща нещо странно и с тъжна въздишка допълва: „Тя трябваше да бъде сред нас – живите, за да се радваме на присъствието й”. Но не знае, че по време на нощта службите са опасали гроба с камери и микрофони. Отговорен офицер от ДС следи картината и звука в Софийско градско управление на МВР.
За пръв път, по-младият офицер, който вече е пенсионер разкрива детайли за събитията в онези дни. В миналото той е бил един от тайните охранители на паметната плоча. Две осквернявания на гроба на Людмила са и причината да се предприемат крути мерки за сигурност. Специалните служби затягат охраната и въвеждат забрана за влизане в голям периметър около гробището.
Първият случай е относително незначителен – местен пияница в търсене на алкохол прониква в гробището и разхвърля цветята. Той е заловен от милиционери, когато напуска мястото. Съдбата му е неизвестна, след като е отведен в лагер в "Белене" за дребно хулиганство.
Вторият случай е по-обезпокоителен, като определено е ядосал Бай Тошо. В секретния бюлетин на МВР е отразено, че на 26-ти юни 1984 година е извършено дръзко нападение на гроба на покойната Людмила Живкова. ДС установява, че е повредена мраморната ваза, нападателите ударили барелефа и някой дори е уринирал до гроба. Това деяние е квалифицирано като "кощунство", което довежда до въвеждането на първите тайни охранителни постове. През предишната нощ войник, който е на дежурство пред пожарната на ул. „Екзарх Йосиф” в столицата, е бил нападнат и ударен по главата, а автоматът му "Калашников" е открадна. Благодарение на бързата реакция на лекарите, войникът оцелява.
В резултат на инцидентите, ДС и Народната милиция са вдигнати под тревога и пет месеца след нападението на гроба на Людмила, милицията успява да арестува 24-годишния Тодор Петров Дечев. Той е хванат вечерта в подлеза на НДК, когато патрул проверява минувачите. Дечев е задържан след бягство от органите на реда и тежка съпротива.
У него е открит автоматът, а също прави пълни самопризнания за извършеното, осъден е на смърт чрез разстрел.
Източник: narod.bg
