Бизнесът, наречен НПО

Някак на заден план остана новината, че благотворителното НПО на социалната министърка Иванка Шалапатова харчи 66% от получените дарения за "заплати и осигуровки". Информацията изнесе политикът от Левицата Георги Кадиев, коментирайки отчета на организацията за 2021 г., от който става ясно, че въпросните 1 813 000 лв. (от общо 2 745 000), което е доста сериозна сума, са усвоени от служители. Колко обаче е техният брой, какви точно са заплатите им - информация няма.

Въпросите, които възникват след тази информация, са много, а най-същественият е и проблемът, че тези пари - почти половината - 46%, идват от държавата, която е основното финансово перо на НПО-то. Пределно ясно е, че се касае за конфликт на интереси, а със заемането на поста социален министър от г-жа Шалапатова, ситуацията отива към скандална.

Не за пръв път, когато става дума за НПО, наблюдаваме задкулисност, която поражда напълно резонни подозрения, че има нещо нечисто в цялата работа. Как въобще се припокриват частните дарения с финансирането от държавата, е още един въпрос, на който отговор няма. Нито от подобни организации, нито от държавата, която свободно борави с парите от нашите данъци, предоставяйки ги на организации, които видно дори не се чувстват задължени поне да публикуват подробен отчет къде отиват парите ни. Нищо подобно, от фондацията и „За нашите деца“ дори си позволиха да контрират, че според Закона за юридическите лица с нестопанска цел нямали задължение публично да оповестяват възнагражденията на работещите. Това, разбира се, категорично не е вярно, защото всъщност Законът за счетоводството, чл. 39 ги задължава да публикуват „анализ на финансови и нефинансови основни показатели, вкл. информация по въпроси, свързани със служителите“, а не да пльоснат витиеватото „средства за заплати“.

В последните години НПО-тата са доста активен участник в обществено-политическия живот у нас - в много ресори реформите се правят с тяхно участие, те изискват и налагат определени промени, които често са спорни и предизвикват сериозни дискусии. Достатъчно е да припомним скандалния ЗСУ (Закон за социалните услуги), в който „Анимус“, както и други НПО-та, бяха овластени с промени в законовите нормативи и действаха мащабно като партньори на шест министерства (МТСП, МОН, МВР, МВнР, МЗ и МК), представляващи органи за закрила на детето. Основните цели на НПО-та включваха и вменяване на интереса на детето извън семейната среда, ранно сексуално (и разнообразно такова!) образование, толерантност в мултикултурна среда и други.

Ами „Хелп Карма“, които се оказаха абсолютни мошеници и които управляваха милиони, събрани от дарения. Раздаване на огромни заплати - 2,2 млн. лева за заплати на едва 17 служители във фирмата (защо ли звучи познато) и заеми за апартамент, липса на прозрачност (отново дежа вю) и уж платени лечения, които се оказва, че всъщност са платени от НЗОК (а-ха, накрая пак държавата, тоест ние с данъците си, плащаме сметката).

НПО-та си намериха една благодатна ниша, която умело и често на ръба на закона експлоатират. Успяха да получат и подкрепата на държавата за много от дейностите си, като по този начин си вързаха гащите - я някой се е усъмнил в намеренията им и начините на изразходването на получените средства, я веднага от страна на въпросните организации са скочили, че техните каузи се изпълняват с подкрепата на държавата и това, видите ли, е гаранция за законност.

Преди три години се разбра и че служители на десетки НПО-та, сред които и български, са участвали в шпионаж и трафик на хора. По-точно, гръцката полиция обвини 35 служители на неправителствени организации, че са предавали координатите на бреговата охрана и друга поверителна информация на трафиканти, опитващи се да прехвърлят мигранти нелегално на остров Лесбос. Замесените в схемата неправителствени организации не бяха назовани.

Но да се върнем на министър Шалапатова. Няма никакъв спор, че тя е в конфликт на интереси, защото относно правната рамка на ЕС и по-конкретно „Насоки за избягване и управление на конфликти на интереси съгласно чл.61 от Финансовия регламент“за 2018 г., конфликт на интереси съществува, когато „безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице“, участващо в изпълнението на бюджета, „е компрометирано поради причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономически интерес или друг пряк или косвен личен интерес“, като конфликт на интереси може да възникне дори, ако лицето действително не се възползва от ситуацията, тъй като е достатъчно обстоятелствата да компрометират упражняването на неговите функции по обективен и безпристрастен начин.

Съвсем отделен въпрос, който пък въобще никой не зададе, е, как въобще именно Шалапатова беше избрана за министър. Или пък въпросът е реторичен - може да е именно заради принадлежността u към неправителствения сектор или пък заради неолибералните u виждания. Между другото, през 2019 г. тя е сред подписалите отворено писмо към българските граждани, в което се призовава суверенът да се обедини около „либералните ценности на свободата, равенството, зачитането на гражданските и човешките права, толерантността, солидарността, опазването на околната среда и грижата за всички членове на обществото, залегнали в основните документи на Европейския съюз!“, а като един от сериозните рискове е посочено „размиването границата между религията и светската държава“ и „ултраконсервативните и популистки движения“, като директно се апелира гласоподавателите да подкрепят партии и кандидати, които ясно заявяват „пролиберална ориентация“, защото от нас се изисква да отстояваме „плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността в обществото“. Звучи като болшевишки манифест, само годината е различна...

Какви точно са разбиранията на госпожа Шалапатова, не е трудно да се досетим, още повече, че през 2009 г. тя е била номинирана от БХК за „Човек на годината“. Отлично знаем какви са критериите на НПО-то, достатъчно е да припомним и номинацията им на касапа Джок Полфрийман, подкрепата им за противозаконни организации като ОМО „Илинден“, отказът им да предоставят при непланова проверка от НАП произхода да средствата им и т. н.

Колко точно е компетентна и адекватна дамата да заеме този пост, говорят и думите u, отправени към бедстващите след наводненията в Берковица: „Днес съм в Женева, но в мислите си съм при пострадалите от наводнението в Берковица“, с което демонстрира поведение, присъщо на хора, предимно присъстващи в шоубизнеса, които често отправят подобни кухи фрази към почитателите си.

Не по-малко красноречиво е, че фондацията u „За нашите деца“ е член и на Национална мрежа за децата, която отдавна се опитва да прокара спорни практики, касаещи либералното обучение на подрастващите и прочее. Също така, но не на последно място, нейната фондация през годините е получила огромно финансиране от чуждестранни финансови източници - над 20 млн. лв.

И най-интересното е, че покрай толкова НПО-та и милиони усвоени левове все няма пари за нуждаещите се, а трябват още и още, и още, и още.

Не е и лъжа, че благотворителността в България е и сериозен бизнес, и политика. Огромна част от НПО-тата по един или друг начин са свързани основно с една от формациите в страната ни - ДБ, като всички споделят еднакви политически идеи, неолиберални виждания и прогресивни политики.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg