В статията си "Следизборно общество на умрелите велосипедисти" българският учен Петър Иванов назовава България "най-бедната, най-болната, най-покварената, най-корумпираната и най-нещастната в Европа". Не наричам автора "академик", защото откакто бледата спирохета Денков си присвои тази титла, тя се превърна в срамно клеймо, също както званието "професор" се превърна в попържня, откакто бе присъдено на шайка посткомунистически дегенерати воглаве с Дайнов.
Напълно съм съгласна с изводите на г-н Петър Иванов. В множество мои текстове огласявам същите заключения - със същата болка. В статиите си "Преклонете се пред Андрешко", "Катарзис", "Не ги интегрихме..." проследявам и причините за стремглавото българско падение. Днес ние представляваме апатична оциганена сган, изтляваща под връшника на няколко десетки хиляди еничари - ненаситни търбуси, които са с единия крак на Бахамските острови, а с другия продължават да ни мачкат.
"Успелите българи" зад граница не се различават по манталитет от "неудачниците", тихо умиращи в родната земя. Манталитетът е един и същ, без разлика дали се трупат долари в сметката или левчета под възглавницата. Демонът, на който и едните и другите се кланят, е един и същ. Нищожният брой български майки, бутащи бебешки колички, бабите и дядовците, разхождащи по едно внуче по главната улица, присмехулно ми подхвърлят: "Аз искам детето ми да е добре. За нищо друго не ми пука! За съдбата на България и на света сте се разврякали вие, които нямате деца! Не ме интересува дали ще ме пишат родител 1 и 2, аз искам детето ми да има най-важното в живота!"
О, неразумни и юроде, кое е най- важното в живота? С тоя скотски "светоглед" българските мадони сами хвърлят отрочетата си на дръвника. Да оставим факта, че аз "нямам дете", защото зверската действителност в нашата страна го изтръгна от ръцете ми и го хвърли в гроба. Кой ви каза, че участта на вашите деца ще бъде по-различна?
Чета, че Пикочният мехур, както наричам случайника Росен Желязков, заемащ най-високия пост в "парламентарната република", вчера безусловно е оправдал действията на хунтата на Нетаняху. Оправдал е убийствата на почти 11 хиляди ( според занижената статистика ) цивилни палестинци, 5 хиляди от които са деца! "Израелски братя, ние сме с вас!" С кого по-точно си бе, подлого? Самите евреи въстават срещу режима на Нетаняху, но в България никой не скача срещу унизителните думи на поредния Роско, комрометиращи всички хуманни идеи, които страната ни е защитавала в миналото. Никой не крясва: "Нищожество, как смееш да говориш от името на българския народ?"
Та народът ни винаги е бил на страната на онеправданите - затова се вдигна и спаси повече от 48 хиляди евреи през Втората световна война. Част от които днес му се отплащат с върховна благодарност - "майната му на православието", което ще рече ни повече, ни по-малко: "майната й на България"!
Десарите, соросоидите, мутрите ( названията на партиите и посоките ляво, дясно - нямат никакво значение ) които управляват колонията по свирката на посолствоТО, т.е. на ционизма, продължават да лапат и дъвчат плътта на България. Некрофилска, вампирска лакомия, защото държавата вече е труп, в който циркулацията на кръвта е спряла. Трупът нетърпимо вони, вампирите, които го разкъсват, също вонят на мърша. Реалността е сюрреалистична, хорърът като жанр е безсилен да я претвори.
Тия дни мой приятел ме попита: "Не си ли уморена, не ти ли писна да се бориш?" ( макар че аз се "боря" само с думи, други инструменти нямам ).
Да, уморена съм. Страшно съм уморена, макар да съзнавам, че истинската битка тепърва започва. Понякога се питам не е ли по-добре тя да се състои без скромното ми участие. Питам се не е ли време да се върна и аз към личния си битовизъм, към занемарените парични проблеми, към липсата на елементарни средства за живот. Та аз в продължение на 34 години съществувам под линията на бедността. Мерките за сиромашия не ме ловят - така дълбоко под тях се научих да оцелявам. Изхабих речника си, таланта си, дните си - да се боря с черния въртоп от мерзост, завлякъл България на дъното. Изчерпах търпението си да бъда обругавана от лумпените - с помийни сквернословия, на които образованият човек не може да отвърне и се принуждава да ги преглъща.
Но не мога да спра да пиша и да се боря чрез думите. Не заради днешния пошъл българин, гаврещ се със самия себе си. Той е кауза пердута. Нямам никакъв морален дълг към него - след като той няма никакви морални задължения към себе си. Аз продължавам да се боря заради великите българи от миналото. Заради нашите царе, воини, духовници и светци. Заради тези, които основаха и съградиха България. Заради тези, които я възкресиха след петвековно отсъствие от картата на света. Заради Паисий и Раковски. Заради Левски и Ботев. Заради Бенковски и Волов. Заради Кочо Честименски. Заради "сватбите със свободата". Заради Батак и Перущица. Ако днес българската държава изчезне, това ще означава, че свръхчовешката енергия на нейните титани е разпиляна напразно. Ще означава, че свещената им кръв е проляна напразно. Ще означава, че техният живот и тяхната смърт са били напразни. Ще означава, че те са се принесли в жертва пред олтара на Отечеството, не заради най-великия идеал, а заради безсмислена химера.
Ще погребе ли, ще обезмисли ли днешният оскотял българин цялата история на България?
Ето това не мога да приема. С това не мога да се примиря. Срещу това ще се съпротивлявам докрай с малките сили, които ми е дала природата. И с микроскопичните възможности, които ми е оставил на разположение моят незавиден социален статус.
Но тези, които променят обществата, никога не са били милионери, нали?
Нашият Бог, Христос, се е родил в обор, а не в палат - и е положен в ясла, а не в златна люлка.
"По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Небесно".
Чудя се как въпреки това Предупреждение Свише и въпреки съзнанието, че текат последните дни на световния Порок, ненаситните твари продължават да грабят и да трупат кървави богатства. Само след пет години тези "богатства" ще струват по-малко от ланската шума.
Важното е как ще изживеем тези последни пет години. Важно е с какъв товар ще слезем в гроба. Исус казва:
"Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат; а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти".
Днес това ви звучи смешно, мизерници, но в близко време ще ви зазвучи страшно.
Съвременният българин е нещастен не защото няма пари, а защото няма Бог. Няма съзнание за Родина. Вижте с каква несъкрушима вяра умират палестинците. Те вече нямат нищо материално, дори децата им са отнети. Но са по-щастливи от нас. И несравнимо по-човечни.
Защо толкова лесно хлътнахме в капана? Защо поехме друма на кривдата? Защо се омотахме в тая безпътица? В цитираните текстове "Андрешко" и "Катарзис" правя опит да отговоря на тези въпроси с "исторически" доводи. Но най-прав е учителят Дънов, който твърди, че в България се изпращат пълчища адски души и земята ни ще бъде полигон на последното сражение между ада и Рая.
Аз се надявам в момента на моята смърт да мога да кажа на Господа: "Живях за България. За истинската, за вечната България. За България, каквато Ти я сътвори и каквато я виждаше в Твоите предначертания. Борих се за нея с едничкото оръжие, което си ми дал, Боже - думите. Уморявах се, но Ти ми вдъхваше бодрост, силите ми се топяха, но Ти ми даряваше нови. Правих каквото трябва, пък нека бъде Твоята воля"!
Какво повече е нужно на човека, когато удари сетният му час?
Милена Върбанова
Дурочок
преди 5 месеца
Заставам зад твоите думи.
Коментирай