БОРЕЦ БЕЗ РИСКОВЕ

Не е добре, когато личности, които се борят за една и съща справедлива кауза, започнат да се противопоставят помежду си. Но и не е достойно, когато едно единствено лице започне да си приписва моралните заслуги на основен фактор в борбата за всички възможни справедливи каузи. Появявайки се като борец на обществената арена винаги тогава, когато началото на борбата за съответните каузи е поставена от други и тези други са поели рисковете да тръгнат първи срещу страховитите планове на ДД - и на нейните аватари в Колония България.

Такъв борец без рискове е другарката Нешка Робева.

Бях написала вече две-три статии в подкрепа на игнорираните, както от "цивилизованите американски и европейски спасители" така и от българските кресливи помагачи - мъченици от земетресението в Сирия. След седмица с някакво писание в сайтовете и печата, се появи другарката Робева и категорично приюти каузата на българската помощ за Сирия под крилото си.

Сега е представител на Инициативен комитет на БСП за рефендум срещу провеждането на джендър  идеологията в училищата. В свое изказване от днес, тя твърди, че "отдавна се интересува от джендър идеологията":

"Ние трябва да алармираме и хората да бъдат информирани. Това искаме хората, които сме в Инициативния комитет. Хората имат право да кажат думата си. Тук става дума за национална кауза, дали ще я има България".

Явно, другарката Робева е най-видният борец в България срещу джендър-идеологията и нейната зараза, разпространяваща се в българските училища. Борбата срещу Истанбулската конвенция на българска земя започва с нейния Инициативен комитет на БСП.

Все пак ще попитам - къде беше другарката Робева през 2017 г., когато Истанбулската конвенция без малко щеше да бъде ратифицирана от българското Народно събрание? Когато прости кърджалийски п@тки като Цвета Караянчева, Цецка Цачева и Екатерина Захариева правеха пресконференции и политически седянки в защита на Истанбулската конвенция? Когато всичко куцо и сакато - антибългарско и евроатлантическо - преследваше авторите, написали и два реда срещу този вероломен сатанински документ. А тогава тирански управляваше Герб, цензурата беше безкомпромисна и май само аз пишех открито срещу ужаса, надвиснал над България.

Пишех в сайта афера бг, в който тогава имаше фейсбук коментари. Пишех в полето на тези коментари с името си, като описвах същността на Истанбулската конвенция, разобличавах нейните уловки и призовавах българите да се информират за този демонски план. Да пишат за него и да се подписват с имената си - за да бъдат официални, а не анонимни техните мнения.

По този период живеех в Швейцария и това донякъде улесняваше смелите ми коментари. Но си давах сметка, че риск съществува. За семейството ми, за детето ми в България. Административен риск съществуваше и за мен в Тичино - за подобни изказвания можеха да ме експулсират. Чест и хвала на Веселина Томова, че нито веднъж не изтри коментарите ми.

"Момчетата от Варна", тези, на които мерзавците прикачиха хиляди смъртни грехове, включително и намерение за "държавен преврат" бяха абсолютните пионери в информацията за опасността от приемането в България на  Истанбулската конвенция. От техни публикации разбрах потресаващата история на рускинята Ирина Бергсет, борец за граждански права, чийто син е отнет в Норвегия. Ирина Бергсет е една от първите, които алармираха световната общественост за това пъклено зло.

Тръгнах от нейните изповеди, а след това се запознах с борбата против Истанбулската конвенция в Италия и Германия. Закъсняла, отчаяна борба, защото родителите нямаха вече никакви права да си върнат децата. Тези родители рицарски се бореха за децата на майките и бащите в другите страни, които още не бяха ратифицирали конвенцията. В Норвегия бяха отнели петте дечица на емигрантско румънско семейство - защото родителите били практикуващи православни християни.

Всичко, което научавах, описвах в коментарите си в афера.бг.

Докато дойде денят, в който в Софийския университет щеше да се проведе фалшива сороска "конференция" по въпросите на Истанбулската конвенция, прикрита, както обикновено, като занодателство срещу "домашното насилие над жените". Същият ден Светият Синод на БПЦ щеше да обяви пасторското си решение относно сатанинския документ. Същият ден бе обявен митинг на сороските НПО-та в защита на конвенцията в градинката пред Университета и Академията. Същият ден бе организиран протест на гражданството срещу конвенцията - на опашката на Коня.

Като фурия, още в четири часа сутринта, с риск да загубя работата си и разрешителното за пребиваване в Швейцария, потеглих от Каверньо,  Валемаджа, Кантон Тичино - и на другия ден, паметният януарски ден в 2018 г. денят на обявените мероприятия, бях вече в София. Приятелят ми ме чакаше на гарата.

На конференцията в СУ не ни допуснаха. Срещнах край Университета синодалните старци - бяха се обявили срещу сатанинската конвенция. Просълзена, от сърце им благодарих! В градинката пред Академията бяха накацали отвратителни платени физиономии и бяха нацвъкали подли джендърски  лозунги

На опашката на Коня се събрахме петнайсетина човека. Другарката Робева не беше между тях.

Ясно ми е, че популярността на Нешка Робева й отваря път към всички издания. Канят я навсякъде. Щом се присъедини към някоя кауза, фокусът тутакси се насочва към нея и тя сякаш става главното действащо лице в битката за тази кауза. Но самата тя трябва да го има предвид и да не позволява нейната роля да бъде представяна като най-важна, а още по-малко като пионерска. С толкова каузи подмишка и винаги на първи план - това започва да изглежда маниакално. Достойното е да заявиш, че не си първи, нито най-важният, а си един от борците за едно свято дело. Защото борбата срещу Истанбулската конвенция е наистина борба за съществуването на България. И тая борба не търпи показността на ничие его.

Милена Върбанова