Изпаднах в потрес, когато видях една невиждана и скъпоструваща кампания, която никога не е правена в НДК, наричаща се "Носителят на промяната" в едно луксозно списание, а и по всички вестници след това. На централно място в нея е ликът на Мирослав Боршош - назначения през 2014 г. изпълнителен директор на НДК.
Помислих си - защо е всичко това? Кому е нужно? ПР кампанията - приказка, внушава, че е наложително да се направи един страхотен ремонт, защото от откриването на НДК през 1981 г. та досега не били правени никакви ремонти.
В същото време се чу един много интересен глас - на главния архитект на София. За какъв основен ремонт на такава солидна сграда става дума, в която има толкова много бетон, а стоманата е повече от тази на Айфеловата кула? Та тази сграда в момента е още в детска възраст - 30-годишна. Трябва да минат поне 50-60 години, преди да се прави такъв ремонт, смята той. Но... никой не се вслуша в тези думи.
Когато вникнах в тази промяна, най-напред установих, че повечето ремонти започват с обществени поръчки. А по-голямата част от тях нямат разрешение и одобрение от Агенцията по градоустройствените проблеми в общината. Разполагам с цял набор от документи, които доказват това.
Съществуват и документи от архитекти, които сезират, че с извършването на тези поръчки се погазват напълно авторските права. Не се дава възможност както на авторите на оригиналния проект, така и на други, които биха изявили желание да работят по поръчката. Очевидно е, че Камарата на архитектите е възразила професионално, защото са написали едно много тежко писмо до вицепремиера Томислав Дончев. Тук трябва да отбележа, че принципал на НДК преди бе министърът на културата Вежди Рашидов. Първо е сезиран именно той. Неговият отговор е, че трябва да се спазва авторското право, но напомня, че вече не е в правомощия за този обект, защото Министерският съвет е взел решение принципал да бъде не МК, а вицепремиерът Томислав Дончев.
Управлението на НДК се състои от двама директори. Единият е Мирослав Боршош, а вторият - дългогодишният служител към министерството на културата Оли Груева. Но Мирослав Боршош се освобождава от нея и я пенсионира. Винаги един човек може да бъде пенсиониран, но в случая не става дума, че й е дошло времето за това, а начин тя да бъде отстранена. Заради един доклад, в който казва, че има неща, които не са както трябва...
Установих как се е случило бързо и настоятелно Боршош да поиска първо 17 милиона лева, след това - още 18 милиона.
НДК всяка година подготвя финансов доклад, който се изпраща на НАП. Тук става дума за финансовия отчет на 2015 г., т.е. годината, през която Боршош е директор. Връщат му го, защото в него липсва подписа на принципала на НДК. Така Боршош иска не иска го изпраща на вицепремиера Томислав Дончев. От този доклад става ясно, че ЧИСТАТА ЗАГУБА ОТ ДЕЙНОСТТА НА НДК ЗА 2015 Г. е 9,270 млн. лв. Трудно ми е да си представя как е реагирал Томислав Дончев, който има безспорни качества на точен човек и държавник. Най-вероятно се е хванал за главата.
Дончев от своя страна пише гневно писмо на Боршош, с което изисква да му даде точна картина на финансовото състояние на НДК. Тогава започва нещо, което на роден български език се нарича "смучене на пръсти". Боршош отговаря с писмо, в което са изброени десетки неща, които нямат нищо общо с предстоящото председателство на България на Европейския съюз през 2018 г.
Той посочва наистина смешни неща - като изработването на технически паспорт на сградата и обследване за енергийната й ефективност. Посочва се някакво число, колко пари са похарчени. Да, ама не! Същите тези дейности са приключили още през 2009 г. Документите, паспортът и енергийното обследване се намират в НДК срещу подпис, регистрирано е и е изпратено на Агенцията за енергийна ефективност. Въз основа на този паспорт и това обследване се взима решение, когато се наложи, 4 милиона лева да се дадат от българската държава за двете сгради на НДК. Но... когато отворите папката, ще видите, че една доста интересна личност, някой си Станиславов, дългогодишен наемател на НДК, ги е направил тези неща наново и е получил около тройно по-голям хонорар от този, който вече е платен. За същото.
По-нататък следват ред странности: 1-во, проектиране и изменение на обект зала "Перото", което и до ден днешен не е узаконено от ДАГ, поради неуредени евакуационни възможности; 2-ро, проект и изпълнение за преобразуването на уникалната за България многофункционална амфитеатрална Зала 2 с въртяща се сцена в обикновена театрална зала с комична украса от стари обувки, отново - при грубо нарушение на авторските права. Тези обувки са накачени символично, защото залата е преименувана на големия ни режисьор, покойния Крикор Азарян, иначе - мой личен приятел. Но защо се именува Азарян? Тук не засягам въпроса за професионалните достойнства на твореца Азарян и за необходимостта неговият талант да бъде почетен по този начин. Още при съграждането на НДК има едно решение на Министерството на културата - залите в НДК да не се кръщават на отделни големи български певци или изпълнители. Защото тогава за някоя зала ще се спори дали да се казва Борис Христов или Николай Гяуров, дали Златю Бояджиев или Дечко Узунов и т.н. Сложиха името Азарян и... разгромиха залата. Буквално. Но за това преоформяне няма никакво запитване и одобрение от авторите, които са създали тази зала. И не само това - един музикален магазин, един от най-хубавите, които може да има София, бе превърнат в театрална зала набързо, без каквото и да било разрешение. Получи името "Нов театър", но стана известен като Театъра Кадурин заради външното финансиране от една известна лекарка, работеща тогава във ВМА. Този театър след няколко месеца фалира. Сега е празно място...
Така изпълнителният директор на НДК Мирослав Боршош налага "нови процеси на работа" в комплекса, вярвайки, че примерът ще е приложим за целия държавен апарат!
Боршош се оказва любимото дете на ГЕРБ. И наистина си вярва, че примерът му трябва да бъде приложен за цялата държава. Той разказва в едно лъскаво списание как се е стигнало до това, до неговите "успехи". Най-напред е бил председател на младежкото СДС, след това е бил в групата, която е предложила Бойко Борисов за кмет на София. Ако е това, тази връзка е срамна.
Очакват се тежки дни по отношение на тази част от подготовката на българското председателство в НДК. Очевидно е, че тези пари, които са преведени на Боршош като апорт в дружеството, вече са изхарчени. Но ако се продължи тази разрушителна дейност и тези разкопки, както аз ги наричам, в НДК, ще последва истински скандал.
Чуйте самия Боршош какво казва: "Сваляме един таван и там се появяват разни кабели, дигаме някакви плочи и отдолу има някакви системи. Ние не ги знаем, това колко ни бави и колко скъпо струва". Ако се беше обърнал към авторите на проекта, които имат документация и знаят всичко, щяха да му спестят всичките тези главоболия. Но от грандомания, може би, смята, че новите му приятели ще свършат по-добре работата. Сега го питам: защо уволнихте всички тези инженери, които имат дългогодишна практика в НДК повече от 30 години? Излишни ли бяха? Или знаеха повече от Вас? Те щяха да ви спестят разкопките, които правите, защото можеха да Ви кажат откъде може да изскочи вода или някаква пара или да стане късо съединение. Много непрофесионално... Но това, което ме впечатлява и възмущава, е, че имахме правителство, което се е доверило толкова наивно. Макар, че има заповед на Томислав Дончев, който наистина смята, че е правилно да има работна група, която да следи как се извършват ремонтите и преустройствата в НДК.
Кой мислите, че е председател на тази работна група? Ами, разбира се, Мирослав Боршош. А кой е секретар? Неговата дясна ръка - г-жа Кючукова, която му е най-верният човек. А не са привлекли в нея Коста Костов, автор на проекта на НДК. Това безхаберие ли е или екстремно самомнение, което не е подкрепено с качества? Отговорете си сами.
Обърнете внимание: някой чувал ли е, че НДК е във фалит, че за една година се губят 9,270 млн. лв. Ако аз бях директор, първото нещо, което щях да направя, е да си дам веднага оставката. Публично да си направя покаяние.
Ето я разликата - по мое време сметките на НДК винаги бяха на плюс, внасяхме си парите в хазната, работихме добре с всички творчески съюзи. От самото начало НДК не беше предвиден да бъде само културен дворец, а да бъде използван и за конгресен туризъм. В областта на световния туризъм най-доходната част е именно конгресният туризъм. Конгресният туризъм е корпоративен, държавен туризъм. Там финансирането винаги е обезпечено. През 1996 г. създадохме Българско конгресно бюро. Станахме изключително активни на международните пазари и сме съучредители на най-големия пазар за конгресен туризъм във Франкфурт. Станахме членове на трите най-големи организации в този бранш, две са световни и една е европейска. Направихме през 1996 г., когато още нямаше модерно летище и големи хотели, годишното събрание на Европейската банка за възстановяване и развитие и получихме страхотни похвали. През 2005 г. получихме световна награда за най-добър конгресен център в света, а след това на два пъти бяхме втори. Когато на Боршош предложихме Българското конгресно бюро и цялата документация, той каза, че ще си направи ново конгресно бюро. 2,5 години няма такова бюро. През тези две години и половина няма нито един международен конгрес, проведен в България.
Как искате да има приходи при такова "управление"? Има разходи, основно - естествено е, че ще има и загуби. Но не съм допускал те да бъдат за толкова крупна сума.
БГНЕС
*Хр. Друмев е генерален директор на НДК (1990-2011 г.), почетен гражданин на София, носител на редица международни и наши отличия, сред които Орден за заслуги на президента на Франция, ордените "Стара планина" и "Кирил и Методий"
Христо Друмев
duma.bg
