Откакто съществува телевизията у нас, несъмнено Бригита Чолакова е най-магнетичната звезда у нас. Така и не става ясно дали в такава я превръщат трудът, личната харизма или пък нещо друго. Ако днес бе жива, легендата на БНТ щеше да отбележи 90-ия си юбилей. Уви обаче, тя си отиде през 1999 г. в съня си, (вероятно) уморена да се бори с пошлостта в бита, отношенията, вкуса на обличане…
За биографията й много е писано и вероятно ще се пише, но в следващите редове ще потърсим отговор на въпроса кое я е превърнало в най-магнетичната тв личност у нас в личните й разсъждения, преди да стане Тя, възхитителната.
„Бихте ли отишли да работите с висше специално образование като информатор на гара София, старата, с плъхове почти колкото хората? Не, нали? А нямате представа колко много може да научи човек, работейки там. Първо, опознава страната и жп връзките до всичките й места в държавата. Второ, започва да разбира защо железничарите са класа, „държава в държавата”, променяли неведнъж историческия ход на развитието на страната. Тежкият и примитивен труд сплотява хората, прави ги силни и отговорни. Аз лично не се срамувах от куртката, която обличах, за да посрещна влаковете от чужбина, нито от допълнителните слугински работи, които като преводачка вършех добро-волно. Смятах, че така компенсирам мизерията наоколо и те, чужденците, все пак няма да си мислят най-лошото за нас, българите.
Бихте ли се навили с висше специално образование да станете конферансие в цирка? Не, нали? Циркаджия за повечето хора звучи обидно. „Да, ама не!” Моите циркови години са вторият ми университет. Школа за колегиалност, другарство, взаимопомощ. Школа за артистичност, за привързване към животните, за организационен опит и бързина на реакциите.
Да сте яздили слон? Не, нали? А аз никога няма да забравя това върховно удоволствие.
Бихте ли отишли да работите с висше специално образование като гримьор в киното? Не, нали? А нямате представа какво означава да живееш с артистите, режисьорите, операторите и всички други кинаджии. Също като в цирка. Много работа, понякога противна. Особено ако продукцията е историческа, с много бради и мустаци, като във филмите „Паисий” и „Калоян .
Започваш да лепиш през нощта, а след това цял ден тичаш под палещите лъчи на слънцето, подлепваш, попиваш. Но как иначе щях да познавам Стефан Сърчаджиев, Иван Димов, Иванка Димитрова, Георги Попов и още толкова много български таланти? Държаха се с мен като с равна. Предадоха ми от човешките си ценности, от широко скроените си характери и души.
Бихте ли отишли с висше специално образование в нощния бар или вариетето като конферансие? Не, нали? Какъв позор, дори ще възкликнете! Нито е позорно, нито излишно, ще ви отговоря. Какво прекрасно съсловие са музикантите! Как умеят да живеят и обичат! В ония години истинско приятелство ги свързваше с проститутките и понеже хонорарите им бяха мизерни, цигарите и виното идваха от масите на момичетата. Измъкваха от клиентите си за приятелите. А после осъмвахме в някой от домовете ни, уморени от приказки за философията на живота.
Веднага бихте приели, независимо от образованието си, да работите в телевизията или да водите „Златният Орфей”, нали? Много е привлекателно, много лъскаво, но и много трудно, уверявам ви! Нямаше да се справя така добре, ако не бяха университетите преди това.
Някой беше казал, че човек трябва да се готви за шанса, ако той някога го срещне. Иначе срещата ще бъде напразна. Така че, не се срамувайте, не се колебайте! Подготвяйте се за миха, в който ще потече златната река!“
Източник: Уикенд
