За катастрофата на човещината, морала и един трамвай в центъра на София
На 12.11.2019 г. бях един от първите хора, които оказаха помощ (условно казано с оглед на състоянието на жената) на пострадалата при инцидент с трамвайна мотриса на ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Виртоша“ в София.
Когато пресичахме (аз и съпругата ми) на пешеходната пътека на ул. „Алабин“ (от страната на „МакДоналд‘с“) по посока църквата „Света Неделя“, трамвай № 10 беше спрял и чакаше светофара. Бяхме изминали около 50 метра, когато чухме писък зад гърбовете си и обръщайки се, забелязох как трамвайната мотриса е застанала напречно на ул. „Алабин“ – впечатляваща сцена, присъща за високобюджетен холивудски екшън, изобилстващ от специални ефекти.
Затичах се към мотрисата и видях, че под теглича има затисната жена, лежаща по очи и заобикалена от множество хора, които само гледаха и нищо не правиха!
Извиках „Някой да ми помогне!“ и заедно с един мъж вдясно до мен избутахме теглича. Жената стенеше и се опитваше да се обърне! Изглежадаше, че от затискането между теглича и един стълб (мисля, че беше за указателните табели с наименованието на улиците) не можеше да диша и освен това един „шип“ от стълба я притискаше болезнено. Десният й крак беше лошо счупен, имаше одрасквания по лицето, но нямаше кървящи рани.
Макар да съществува правило пострадалият в такива случаи да не се мести поради неизвестността за естеството на травмите и възможността от допълнителни усложнения за неговото състояние, все пак леко я обърнахме настрани и един от присъстващите подложи нейната дамска чанта под главата й.
Попитах на висок глас дали някой се е обадил за линейка и друг мъж до мен потвърди, че го е сторил! Отдръпнах се назад (не можех да сторя нещо повече) и над пострадалата се наведе англоговоряща жена – предположих, че е лекар. Изведнъж мъж се разкрещя на множеството „Отдръпнете се назад и направете място, идва линейка и полиция“! По моя преценка линейката пристигна след около 10 минути – почти по едно и също време с пожарната.
Това е накратко фактическата обстановка на инцидента според видяното (и преживяното!) от мен!
За мое огромно съжаление и разочарование отразяването на този нещастен случай от медиите не беше точно – навсякъде се споменаваше, че трамвайната мотриса е дерайлирала, което не е вярно!
Въпросната мотриса (както се вижда от приложената в имейла ми снимка, която съм свалил от сайта на в-к „Сега“) не е излязла от релсите – и двете й талиги са върху релсовия път – едната в трасето направо по ул. „Алабин“, а другата на релсите, които завиват надясно към бул. „Княгиня Мария Луиза“!
Това е и причината трамваят да е застанал напречно на ул. „Алабин“ и да изглежда като „разчекнат“!
По-късно през деня прочетох на сайта на в-к „Сега“ статия със заглавие „Човешка грешка е причина за инцидента с трамвай 10“ (
https://www.segabg.com/hot/choveshka-greshka-e-prichina-za-incidenta-tramvay-10 ), която ме подтикна да напиша тези редове!
Самото обяснение на г-н Иво Василев от „Столичен електротранспорт“ за причините за инцидента звучеше логично и същевременно бе абсурдно (на места дори идиотско!).
Според него ватманката с 13 годишен стаж е превключила ръчно посоката на движение по релсите и е пропуснала да се увери (при огромния си опит!), че стрелката за смяна на посоката на релсите е заключена в новата посока и няма да се премести обратно. Въпросната стрелка следвало да се сменя автоматично, стига трамваят да се движи на ток, а не по инерция ( чудно как спрял на кръстовището трамвай, чакащ да премине е потеглил по инерция)! За това е имало предпоставки – събрал се е пясък на мястото (най-вероятно от превантивното опесъчаване на улиците заради предстоящия първи сняг), който ватманката е следвало да почисти ръчно. Това не се е случило. Така при потегляне предната част на трамвая е поела в новата посока, но от вибрациите стрелката се е преместила и задницата е тръгнала в другата посока (навярно, защото е с независимо окачване като на вседеход). Трамваят е дерайлирал (нищо подобно не се е случило – трамваят не е излизал от релсите!), като ватманката не е успяла достатъчно бързо (сякаш при такива обстоятелства трамваят е управляем), колкото би ни се искало да го спре и се е стигнало до бутане на пешеходец.
Това с „бутането“ на пешеходеца е брутална простотия и малоумщина, която преля чашата на моето надигащо се от обяснението на г-н Василев възмущение!
Пожелавам му и него да го бутне по такъв нежен и любвеобвилен начин някоя от мотрисите в „Столичен електротранспорт“! Ако въпросният господин беше видял огънатия, като че ли направен от пластелин десен крак на жената, останала жива по чудо, както и нейните мъки, страдание и цялостно състояние, щеше вероятно да е малко по-умерен в използването на цинични думи от ограничения си речник и да разбере, че става дума за премазване!
Наред с липсата на човещина и съпричастност към бутнатия (всъщност здраво премазан) пешеходец професионалистът Василев с лекота ръси експертни оценки. Касаело се само за човешка грешка и въобще не може да става въпрос за състоянието на релсовия път и по-конкретно за амортизирана стрелка, както от „Спаси София“ са се усъмнили с абсолютно основание.
И така, на фона на видяното, преживяното и прочетеното от мен, задавам следните въпроси:
1. Някой от хрантутниците на висок пост в това общинско предприятие поинтересувал ли се е какво точно се е случило с пострадалата жена, в какво състояние е била тя и в какво е в момента?
2. Защо всички говорят за дерайлирала трамвайна мотриса при положение, че талигите на трамвая не са излезли от релсите?
3. Как е възможно (чисто технически) всяка от талигите да поеме в различна посока (напред и надясно в случая) и тялото на трамвая да се завърти около оста им, заставайки напречно на улицата (без да падне настрани или да се наклони поради „отскубване“ от талигата)? Този факт неминуемо навежда и на въпроса за техническата изправност на самата мотриса – освен, ако нейното окачване не е тестов прототип на нов модел вседеход.
4. Как е възможно да се отключи стрелката за посоката на релсите от вибрациите и още повече как ватман с 13 годишен стаж, който е извършвал тази операция (по ръчно превключване) безброй пъти да не може да прецени дали стрелката е заключена или не?
5. Защо възможността за технически проблем в стрелката (релсовия път) се отхвърля априори и с лекота и набързо се произнася единствено присъдата „човешка грешка“?
Не очаквам отговор от г-н Василев или друг още по-компетентен представител на „Столичен електротранспорт“!
Но очаквам отговор от някой съвестен (колкото и утопично да звучи) следовател и реакцията на мислещите хора.
Емил Живков
http://afera.bg/
