Бял гълъб открива лечебния извор на Кръстова гора

Несъмнено Кръстова гора е едно от най-мистичните български чудеса. Факт е, че на родопския връх редовно се случват изцеления, необикновени светлини озаряват деня и нощта, странни картини като от фантастичен филм оставят без дъх свидетелите им. Според легендата преди векове тук е скрита частица от кръста, на който е разпънат Исус Христос. Най-известните родни ясновидци в един глас предвиждат, че когато тази светиня се открие, тежките времена за България ще приключат.

Засега се множат само разказите на благодарни хора, оздравели или ощастливени по друг начин след посещение на красивия родопски връх. Създателят на съвременния манастирски комплекс отец Васил Аринински пише приживе няколко книги за чудесата на Кръстова гора и подробно описва странните събития там.

Едно от най-поразителните е свързано с началото на строителните дейности на комплекса, когато буря се извива около специалната трапеза на върха, но над нея дъжд не вали. Това се случва в началото на 90-те години на миналия век.

Отец Васил Аринински

Васил Аринински разказва за чудото: „С банкерите и бизнесмените ние, църковното настоятелство, решихме да дадем един скромен обяд. Времето прекрасно, слънчево. Наредихме няколко маси и сложихме дъски на тухли за седалки. Наредихме се около масите и след прочитането на Отче наш и благословията на свещеника започнахме да обядваме. Но какво се случи! Слънчевият небосклон се затъмни, затрещяха гръмотевици и светкавици и започна да се сипе като из ведро проливен дъжд по отсрещните възвишения. Някои предложиха да се пренесем в храма, но свещеник Аринински каза: „Не бойте се, тук няма да вали“.

Дъждът напираше от всички страни, заобиколи на около 50 метра от трапезата, но нито капка не падна върху нея, а само един слънчев лъч, проблеснал в небето, я освети! Всички гледаха в недоумение как е възможно това! Вярващите се кръстеха, а невярващите се дивяха на това голямо чудо“.

Чудото продължава около половин час и има стабилни финансови последици. Всеки от

присъстващите банкери и бизнесмени започва да обещава средства за направата най-напред на пътя до Кръстова гора. По това време до родопския връх има само една пътека и дума не може да става за някакъв път. „Сумите, които дариха банкерите и бизнесмените, бяха преведени на сметките на „Минстрой“ – Мадан и през непристъпните гори и сипеи беше направен път до манастира“, пише" отец Аринински и разказва за себе си: „Щом се отвори пътят, пръв до манастира с трабантчето си се качи игуменът отец Василий – голяма радост, голяма придобивка".

Свещеникът, който вярва, че дъжд няма да вали над трапезата и така става, допълва още подробности за чудото: „След обяда решихме заедно да отидем до Чудотворния кръст, който отстои на около 250 метра от поляната, където обядвахме. По посока на движение на колоната като коридор се отваряше пътят и дъждът валеше отстрани. Никой не смееше да коментира случая, защото знаеха, че това е Божие чудо“, подчертава Васил Аринински. И добавя: „След като запалихме свещи на Светия кръст, си тръгнахме. Когато стигнахме долу, на 2 километра от светото място, дъждът все още валеше обилно“.

Чудотворен е и начинът, по който е определено и мястото за поставяне на железния кръст на Кръстова гора. Това става след пророчески сън на един от последователите на Петър Дънов – Йордан Стойчев, бай Данчо или Йорданчо, както го наричат в близкото село Борово. В началото на 30-те години на миналия век Учителя праща бай Данчо да открие местността Кръстова гора в Родопите. Дънов му разказва, че тук живели 300 монаси. Те постоянно се молили и работили за освобождението на България от робство, но турците нападнали манастира и ги избили до крак. Все пак монасите успели да скрият частицата от разпятието, на което умрял Христос.

Според Дънов името Кръстова гора идва от това, че на всяко дърво има кръст – символ на големите страдания, през които минали българите по време на робството.

„Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договорът за обединение на света", казва Дънов. Неговият последовател Йордан Стойчев изпълнява заръката и се качва на родопския връх. Още първата нощ сънува как Христос му казва, че трябва да намери два бели гълъба. Да ги пусне от върха и където кацне първият гълъб, там да се постави голям железен кръст. А където кацне вторият гълъб, да се построи църква „Света Троица” и олтар.

Топка светлина показва мястото на църквата

Отец Васил Аринински разказва за чудото, с което е определено мястото на най-големия от храмовете на Кръстова гора – църквата „Покров на Пресвета Богородица“. Това се случва след една от среднощните литургии, които свещеникът прави всеки петък срещу събота.

„През една късна ноемврийска нощ свещеникът служеше, но народ нямаше, защото беше много студено. Служеха се служби, изпратени от християните по пощата. След службата, около 3.30 часа излязохме – свещеникът, певецът и клисарят – пред старата църквичка „Света Троица“. Бяхме седнали на пейката и се наслаждавахме на прекрасната нощ, на многобройните звезди на небосвода. Като че ли тук има повече звезди и като че ли светят по-ярко! Въпреки студа ние си говорехме, че наистина трябва да се направи една по-голяма църква, за да може да побере повече християни на богослуженията.

И ето, от долния завой на новия път се задават две светлини. Помислихме, че някои богомолци са закъснели, и решихме да ги изчакаме, за да ги обслужим. Светлините наближаваха по пътя, но никакъв звук на мотор не се чуваше. Светлините от две станаха на една и помислихме, че някой върви с фенер. Светлината достигна малката църквичка „Покров на Пресвета Богородица“, влезе навътре през вратичката и след малко от тази врата излезе един голям кръг, осветен с всички съществуващи цветове. Колелото се затъркаля нагоре по пътеката към Светия кръст. Когато стигна там, колелото се пръсна на хиляди светлинки-звездички от Свети кръст до параклисчето „Покров на Пресвета Богородица“.

Всичко това беше един толкова красив и толкова тържествен момент, че човек не може да го опише. След секунди колелото отново се образува и от Свети кръст тръгна към параклисчето, влезе през вратата и след малко се яви същата светлинка, както в началото, и тръгна обратно по пътя! Ето личба къде да построим новата църква на името на Божията майка „Покров на Пресвета Богородица“, както се нарича и малкото параклисче“. Храмът е издигнат с дарения от архитекти и строители, както и с доброволните помощи на стотици българи.

Бял гълъб открива лечебния извор

Бай Данчо изпълнява пророческия си сън. Пуска два бели гълъба и така е определено мястото за големия кръст от царя и неговия офицер. На 1 май 1939 г. на връх Кръстов е донесен 66-килограмовият кръст. В присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода каца бял гълъб. Бай Данчо го показва и казва на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо.

Най-бързоходните от множеството тръгват след бялата птица. Гълъбът лети бавно и каца на една скала, в долната част на която след разчистване на натрупаните камъни се появява вода. Така в деня на освещаване на 66-килограмовия кръст е открит и изворът с лечебна вода в западното подножие на върха.

Източник: Уикенд