Директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ Чавдар Ангелов в интервю за Агенция „Фокус“ за Шипченската епопея от 1877 г. между 21 и 26 август, интереса към тези събития и героизма на опълченците.
Фокус: Г-н Ангелов, през август 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война се осъществява отбраната на Шипченския проход, как Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ ще отбележи Шипченската епопея и 140-ата годишнина от Освобождението на България?
Чавдар Ангелов:От няколко години цялостната организация на честванията, свързани със Шипченската епопея, е поета от Областната управа в Габрово. Самите чествания се реализират под патронажа на президента на Република България. В този случай Националният парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ участва в общата програма, която съвместно с колегите от Габрово правим. На 9 август в Казанлък беше открита представителна фотодокументална изложба с недвижими културни ценности от фонда на нашия музей, посветена изцяло на Шипченската епопея. Неслучайно беше избран денят 9 август. Това е първият ден на сраженията за отбраната на Шипченския проход по стар стил. Още по време на изложбата беше представен юбилейният вестник, който екипът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ направи с помощта на колеги от Държавния военноисторически архив и Великотърновския университет. В този юбилеен вестник сме се постарали максимално синтезирано и по достатъчно увлекателен и цветен начин да разкажем историята на тези величави събития. Тук е мястото да кажа, че вестникът ще се разпространява абсолютно безвъзмездно. Ще се постараем всеки, който се качи на връх Шипка в деня на националното честване на 26 август да получи екземпляр от него. Самият музей в рамките на общата програма е предвидил провеждането на научна конференция, съвместно с Военноисторическата комисия към Военна академия „Г. С. Раковски“. Честванията ще се състоят на 25 август в петък в мултимедийната зала, която се намира в съседство до Паметника на свободата. Подготвили сме детска работилница, в която аниматори ще се занимават с малките посетители на музея. Тя ще бъде изцяло насочена към Руско-турската война и Освобождението на България. Паметникът на свободата ще посреща гости с вход свободен. Вечният огън е готов, трикольорът ще бъде издигнат. Празничната атмосфера доколкото зависи от екипа на нашия музей, ще бъде осигурена. Надяваме се на хубаво време, защото връх Шипка доста често ни е изненадвал с метеорологичната обстановка, независимо по кое време на годината. Надявам се, че тази година времето ще бъде стабилно и ще позволи на повече хора да се качат на върха.
Фокус: Какъв е интересът към честванията от страна на българите. Колко души очаквате да почетат героите на Шипка и колко бяха миналата година?
Чавдар Ангелов:Интересен факт е, че обикновено масовото изкачване на връх Шипка се случва през месец март по време на отбелязването на националния ни празник. От няколко години насам, предвид и работата, която се извършва по подготовката на честванията, свързани със Шипченската епопея, интересът към събитието лека-полека се увеличава. Казах, че е странно не заради друго, а защото събитията, с които би следвало да свързваме връх Шипка са през август 1877 г., а на 3 март, когато десетки хиляди наши сънародници се изкачват до Паметника на свободата, на връх Шипка на практика не се е случило нищо. Надявам се не да обърнем тенденцията, но да я изравним, т.е. количеството хора, които посещават Паметника на свободата на 3 март да бъде съотносимо на хората, които са през месец август. Миналата година предвид метеорологичната обстановка имахме, като че ли малко по-малко посетители. В самия паметник влязоха около 3000 души. Тази година очаквам да са доста повече. Надявам се на хубаво слънчево време, но това, което най-вече привлича нашите посетители е голямата възстановка на сражението, което се е разиграло на върха. Тя ще бъде организирана и осъществена от Национално дружество „Традиция“ и нейните клубове от цялата страна. Очаквам голям интерес . Това само може да ни радва, защото от няколко години насам интересът към българската история, към българското минало и нашия музей в частност, се засилва. Все повече българи търсят, като че ли опора в това минало. Шипка е един от жалоните, на които хората се опират. Стараем се по всякакъв начин да задоволим интереса, любопитството и необходимостта от поддържане на националното ни самочувствие. Всеки е добре дошъл и се надявам на тази кръгла годишнина, която предстои, множеството да бъде много голямо, каквото заслужават и шипченските герои.
Фокус: Пазим ли днес паметта за героите от Шипка и интересува ли се младото поколение от събитията през август 1877 г.?
Чавдар Ангелов:Споменът е жив, разбира се. Това е събитие, което е оставило дълбока следа в националната ни памет. Това, което се е случило в рамките на тези 4 дни при отбраната на Шипченския проход през август 1877 г. в значителна степен предопределя развитието на историята на българския народ до наши дни, включително. Удържането на тази наистина впечатляваща победа, предвид численото съотношение на защитниците и турските войски, които се опитват да пробият турската отбрана при прохода Шипка, наистина е впечатляващо. Не е необходимо да гледаме толкова апокалиптично на нещата - интересът и споменът за Шипка е жив. Доказателство за това са, че българи, както и чуждестранни наши гости, които всяка година всяка година изкачват връх Свети Никола, на който е построен Паметникът на свободата. Само за миналата година през нашата постоянна експозиция са минали над 110 хил. души. Тук не включваме броя на хората, които се качват на върха или в района на Паметника на свободата. Уверявам ви, те са наистина много повече. Колкото до младите хора, Паметникът на свободата е обект, който е включен в програмата на МОН и традиционно всяка година посрещаме хиляди български ученици. Вярвам, че съвместно с техните родители, преподаватели, а и музейните специалисти, които посрещат децата, ще успеем и успяваме да предадем на бъдещите строители на съвременна България споменът за този шипченски дух и за паметното събитие. Съдейки от разговорите, които лично съм водил с нашите малки посетели, ви уверявам, че те са наясно макар и по детски къде се намира. Обезателно свързват името Шипка с това на името на свободна и независима България.
Фокус: Какви са най-честите въпроси, които Ви задават посетителите в музея?
Чавдар Ангелов:Най-честите въпроси са колко са били турците, колко са били руските войници и българските опълченци, какви видове оръжия са използвали, включително каква е надморската височина, на която се намира върхът. Сред въпросите са кога е изграден паметникът, колко е висок, колко е голям лъвът. Все неща, които са свързани със самото място. Имаме въпроси и по отношение на проблемите на музея и защо нямаме вода. Това в навечерието на празника няма нужда да го коментираме, но трябва да решим тези неща като музейна администрация с Министерство на културата. Тихомълком ще ги осъществим като проекти, за да могат хората да се чувстват удобно и комфортно.
Фокус: Какво се случва с реставрацията на лъва на паметника на Шипка и колко средства са необходими, за да съхраним паметта на героите?
Чавдар Ангелов:Може би трябва да разделим нещата на две. В момента придвижваме проекта за консервацията и реставрацията на скулптурата на лъв, която се намира на северната страна на монумента. Тази година успяхме да извършим вътрешния оглед на състоянието на скулптурата. В резултат на това беше изготвено технологично предписание за последователността от действия, които трябва да бъдат извършени. В момента има още някои технически въпроси, които трябва да бъдат уточнени и да се съберат една част от парите, които не достигат. Имам работна среща в Министерство на културата по тези въпроси. Може отстрани да изглежда, че действаме с бавни темпове, но ви уверявам, че постъпателно се движим към финализиране на този важен проект. Колкото до консервацията и реставрацията на самия Паметник на свободата, предвид неговите размери и местоположение, нещата са малко по-сложни. Към момента нашите усилия са насочени освен по приключване на работата по емблематичния лъв и към започване на подготовката на документацията и разработването на технически проект за консервация и реставрация на самия паметник. Това е в малко по-далечна перспектива. Колкото по-голям е интересът към нашия паметник, толкова по-скоро ще успеем да се справим с тези важни и отговорни задачи. Последната цялостна консервация и реставрация на сградата на паметника е извършвана някъде в края на 80-те години на миналия век. Той има нужда от поправка и поддръжка, там където е необходимо. Важното е, че имаме подкрепа от страна на министерството и на различни частни спонсори, които проявяват желание да ни помогнат. Въпросът е да се направят нещата в необходимата последователност и рано или късно тези важни неща ще бъдат извършени. Паметникът е в конструктивно и стабилно състояние. Лъвът също. Дай Боже на някой друг предстоящ празник, да свършим и това.
Фокус: Какво е значението на Шипченската епопея за Освобождението на България и за хода на Руско-турската освободителна война и съизмерим ли е героизмът на опълченците?
Чавдар Ангелов:Разбира се, българската историческа наука, пък и не само тя, отдавна е наясно и това е пределно ясно, че отбраната на Шипченския проход през лятото на 1877 г. има ключово значение за хода на цялата военна кампания. След неуспеха на руските войски при Стара Загора и този през обсадата на Плевен, събитията около Шипка придобиват възлово значение. Армията на Сюлейман паша, която току-що вече е опожарила Стара Загора и долината на река Тунджа, търси най-прекия път към обсадената при Плевен армия на Осман паша. При един евентуален пробив на руската отбрана, спомагана от българските опълченци на Шипченския проход и деблокирането на армията на Осман паша, реалността е щяла да бъде зловеща. Това е щяло катастрофално да се отрази на присъствието на руските войски в днешна Северна България. Така, че удържането на тази позиция на практика осуетява плановете на турското командване да обърне хода на войната. Това, което е впечатляващо и това, което наистина трябва да ни изпълва с национална гордост е, че в отбраната на най-важното сражение, участва почти целият личен състав на Българското опълчение. То на равна нога с руските офицери и войници удържа блестяща победа, която съм убеден, че е постигната освен с войнско майсторство, най-вече с дух и желание за победа. В този ред на мисли всеки съпреживява тези събития. Можем да си извлечем положителна поука, да си организира всеки живота по някакъв начин, взимайки сила от опълченците. Това е вярата в победата и в желанието да дадеш повече, отколкото би могъл да получиш. Много от тези хора, чиито имена са забравени отдавна са устояли на собствените си страхове и са се изправили срещу тях, за да не позволят на врага да напредне повече, отколкото може. Тази победа учудва целия свят и всички, които наблюдават войната. Това на практика спасява руската кампания през 1877 г. След тези кръвопролитни боеве през август, отбраната на прохода продължава да взима своите жертви. По-голям брой всъщност са дадени през зимата на 1877 г. Шипка взима много жертви и те лягат в основата на последвалото няколко месеца по-късно Освобождение на България и възкръсването на българската държавност. Изкачвайки се на връх Шипка, всеки трябва да си дава сметка, че свободата е има своя цена и тя е била скъпа. Това, което ние съвременните хора можем да правим, е да я пазим. Това е начинът да държим жив духа на тези хора и спомена за тях.
Деница КИТАНОВА
агенция "Фокус"
