Често казвам, че един от проблемите на обществото ни е, че всеки си протестира само за своите си болки.
Жертвите на лекарски грешки палят свещи с портрети на починали родилки. Производители на продукция изливат гнева си във вид на плодове или мляко. Животновъди спират движение със стадата си. Зърнари - с обработвателна техника. Близки на деца с увреждания вадят инвалидите колички на жълтите павета.
А журналистите - празни столчета.
Тези протести са викове от самота. Понякога са имитация на протест. Но сега не ми е думата за отровните двойници, които опорочават идеята за протест и правото на бунт.
Мисълта ми е, че докато не се научим на състрадание и не си дадем сметка, че нищо не сме направили, докато всички в обществото не почувстват гръб, демокрацията не е дошла.
Днес можете да смесите своята болка с гнева за Александър Морфов.
14 часа пред Министерството на културата.
Защото ТЕ разчитат на НАШАТА апатия.
Бенатова,
1 year before
има какво да разкажете от опита ви в трибуквените телевизии. Как се манипулира, как се бяга от обобщение при репортажите /чрез личната история на еди кой си/, как се държи микрофона и не се задават въпроси , неудобни. Още на хиляди въпроси можете да отговорите, но ние все още чакаме.
Коментирай