Чиновнически произвол мачка бизнеса

Те, чиновниците, са феодалите, а частният бизнес им е крепостен селянин

А трябва да е точно обратното – държавната администрация съществува, за да обслужва гражданите и техния бизнес

Администрацията у нас, особено контролните и регулаторни органи, често имат безобразно отношение към частния бизнес. Вместо партньорство, уважение, добър тон и спазване на закона, чиновниците се държат в най-добрия случай като “началници” на бизнеса, а в най-масовия – като феодали към крепостни. Те, чиновниците, са феодалите, а частният бизнес им е крепостен селянин. В ръчичките си им и могат без всякакво основание да ти съсипят бизнеса, да те затлачат в безкрайни административни процедури и така да те изтощават откъм пари, време и човешки ресурси. Или пък да ти уронят репутацията, без да им мигне окото. 

Как така без основание ли? Ами точно така – било поради некомпетентност, било поради корупционен интерес, било защото “помагат” на конкурент да ти заграби бизнеса. Подчертавам, не става дума за необходимите и законни контролни дейности, а за откровен чиновнически произвол. “Нямаме право, но ще ви глобим, пък се жалете в съда” - за този зловреден манталитет на държавната бюрокрация говорим. Едва ли има сериозен човек, който прави бизнес в България, без да се е сблъсквал с такъв произвол. Един от любимите чиновнически прийоми за мачкане на бизнеса е да дописват законите със свои съчинени “практика” и “изисквания”. Да обясняват, че в наредбата, по която работи тяхното ведомство, нямало такова нещо, макар че в закона го има. Това явление се наблюдава дори и при съдиите. 

Случвало се е неведнъж чиновник да ми обяснява как забранявал и щял да санкционира, въпреки че в нормативната уредба няма такава забрана и санкции. И когато накараш въпросния чиновник да посочи конкретна разпоредба, на която се позовава, той започва да ти обяснява, че такава им била “практиката”. Много конкретни примери могат да се дадат за илюстрация, но не това е важното, а принципният въпрос - за тотално сбърканата пропорция в отношенията държавна администрация-частен бизнес. 

Тягостно е, че у нас властва манталитетът на всемогъщата държава, която регулира всичко и всички, и трябва да сме й благодарни, че благоволява да снизходи и да разреши частната стопанска инициатива, след което я третира като обслужващи държавата. Този етатистки и патерналистичен манталитет сякаш е вграден в ДНК-структурата на българската администрация. 

А трябва да е точно обратното – държавната администрация съществува, за да обслужва гражданите и техния бизнес, и да се грижи за обществения интерес в рамките на закона. Нищо повече. Свободата на стопанската инициатива е конституционно гарантирана, а не е благоволение от страна на администрацията. Бизнесът произвежда Брутния вътрешен продукт и плаща данъците, които крепят държавата и не на последно място – осигуряват заплатите и другите бюджетни доволства на чиновниците. 

Няма такова нещо “държавата дава”. Бизнесът и работещите дават, а държавата само консумира и преразпределя даденото от тях. Затова държавата трябва да има, ако не друго, то поне благопристойно отношение към тях. Казвам всичко това, провокиран от поредния пример за чиновнически натиск и дори произвол – случаят с нашумелите “рибай стекове за 600 лева”.

Някакъв пуснал откровена глупост в социалната мрежа, с която се обругава един ресторант, давайки тласък на кампанията за дискредитация на родната туристическа индустрия. Поръчал си едни от най-скъпите стекове, които навсякъде по света струват трицифрена, а някъде дори - четирицифрена сума в ресторант, но на нашенеца му било кощунствено скъпо и се почувствал ограбен и измамен. Не бил разбрал, видите ли, че цената в менюто е за 100 грама. Както впрочем е в менютата и по “белия свят”. 

Интересно, ако ресторантът предлагаше белуга черен хайвер от Иран, който в магазина е поне 700 лева за 100 грама, пак ли щеше да има възмутени видеоклипове, защото е по-скъп от гръцката тарама? Естествено, хроничната сиромахомилска омраза на част от населението към “чорбаджиите-изедници” се включи на пълни обороти. Съчетана с токсичната комплексарщина – да се хули безогледно нашия туризъм, като се сравняват несъпоставими неща - цените в средния и висок клас заведения по нашето Черноморие с цените от ниския клас, какъвто са селските таверни из Халкидики и Беломорието, а не примерно с цените на Санторини, Миконос, Крит или в няколкото луксозни курорта на Халкидики. 

Цените от гръцките крайморски села следва да се сравняват с цените на черноморските села, примерно, на север от Балчик, а не с цените в Созопол или Несебър. Цените в селските кръчми на Крапец или Камен бряг са по-ниски, отколкото в селските таверни на Гърция. А пък цените по основните ни морски курорти са по-ниски от равнозначните им гръцки курорти и са като цените на приличните ресторанти в центъра на София, които пък са по-ниски от цените в заведенията в центъра на повечето европейски столици. Въобще, затова сме в Европа и сме демокрация – за да имаме избор според вкусове, желания и възможности. Но това е друга тема. Цялата история със “стековете за 600 лева” заля социалните мрежи с чорлава вълна на възмущение от “печалбарството” и “измамата”. Ако всичко спираше дотук, да си кажем – мила родна картинка, всеки с акъла си. 

Проблемът обаче е, че на тази вълна се включва и държавната администрация. И се започва – Комисията за защита на потребителите започвала масови проверки по морето за скъпи цени, кънтят гороломно новинарските емисии. Някакъв чиновник се произнася от последна инстанция в медиите, че ресторантът, набеден от нашенеца с видеоклипа, нямал право да определя цена за 100 грама рибай стек. Това можело, разсъждава на глас чиновникът, но само за някои екзотични риби. Брех! 

В коя точно нормативна разпоредба пише, че можело за “някои екзотични риби” и къде е списъкът на тези екзотични риби? В коя точно алинея е забраната за рибай стековете? Така му се струвало на чиновника, такава му е практиката. Без да си е изяснил спецификата на този продукт и на начина на приготвление, от които произтича и спецификата в ценообразуването (напълно законосъобразна!) бюрократът се включва със засилка в обругаването на частния бизнес. Не само размахва боздугана от санкции и глоби, но и без да се замисля руши репутации, подклажда недоверие, легитимира откровената простотия. Какво го интересува него, че от това ще пострадат хора, които са поели стопански риск да правят бизнес, ще засегне заплати, работни места? Нали му идва навреме тлъстата чиновническа заплата, плащана от данъците на тези хора, които мачка.

Въобще, нищо няма да се промени в България към по-добро, ако не се промени ДНК на администрацията. Наложителни са дебюрократизация и разумна ревизия на свръхрегулациите, които пречат на предприемаческата инициатива. Вярно е, че част от проблема с излишната бюрокрация и свръхрегулацията произтича от нормите на Европейския съюз. Но останалото си е наше родно творение по линия на “такава е практиката” и защото бюрокрацията има едно основно свойство – да се самовъзпроизвежда и разраства. Докато се превърне в отровна плесен, която задушава икономическата свобода. А там, където икономическата свобода е ограничена, а чиновникът е феодал, по правило се живее бедно и зле. 

Автор: Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа

trud.bg