l Питат какво съм спечелила?! Една черна роза, която трае цяла година. И бонбони. Това ми подари Васил
l Не мога да се засегна лично затова, че живея и във вертикала, а не само по хоризонтала
СНИМКА: Йордан Симеонов
Радвам се, че има и хора, които ме поздравяват. Винаги ще участвам във всяка кауза за обединение, за съпричастност. Не ме интересува, че други са награкали, че съм объркала жанровете. Обвинението, че съм размила границата между чалгата и интелигенцията, е тъпо.
Питат дори какво съм спечелила?! Една прекрасна черна роза, която трае цяла година. Това ми подари Васил. И бонбони.
Това неразбиране - не мисля, че може скоро да се промени, защото касае манталитета и възпитанието.
И говори за личностните амбиции на хората, които, изглежда, се осъществяват с това да казват всичко в мрежата. Всъщност се радвам, че се вдигна толкова шум около мен. Имала съм стотици премиери и никога не са били посрещани така бурно.
Не съм знаела, че Васил ще ме направи чак толкова популярна. Щях по-рано да се включа в негов проект. Но тогава той пък беше по-провокативен и трябваше да съм в кринолин навярно. Шегувам се, разбира се. Това е сериозна тема. Но не мога да се засегна лично.
При Васил съм затова, защото той мисли като мен, чувства като мен и намира начин да го изрази.
Удовлетворена съм, че заради него имах възможността да споделя това, което мисля.
Много отдавна ми се иска да кажа нещо и никой да не редактира мисълта ми.
Всички подобни изречения, които съм изричала някога преди в интервюта, след това са били изрязвани. За първи път нямам цензура и съм щастлива. Тези думи са мои. Така мисля, така чувствам. Така се отнасям към хората и имам право да го изрека.
Васил ми обясни каква е темата и какви са хората, които снима. Много хубаво си бе написал изложението и ми бе дал няколко, но доста обстоятелствени и подробни изречения - всъщност цяла страница.
Върху това аз направих моето мнение за човешката жестокост и нашето безразличие.
Не бях гледала клипа. Няма за какво да съжалявам. Като преподавател говоря и на студентите да вярват в това, което правят. В себе си. Като им прехлупа сърцето три пъти, да знаят, че се е обадил човек у тях. И те ме разбират. Една от тях обаче ме пита:
“Защо? Защо го направихте?”
Не издържах и отговорих: “Защото искам на 70 години да съм УАУ. И ето сега съм УАУ.”
Възражения винаги има към всичко. Всички разбират от кино, футбол и т.н. Но мен никак не ме интересува.
Аз съм внимателна, позитивна, усмихната. Ходя облечена като всички други хора по улиците. Возя се с маршрутка, с трамвай и пазарувам от същите магазини като тях. Давам пари на музикантите, които свирят на “Шишман”. При мен няма нищо специално.
Правя всичко, което аз смятам за нормално в този притеснителен свят, в който живеем. Ужасни са неистовата омраза и злоба. Жалко е. Ежедневното поведение на някои хора намирам за евтино и повърхностно.
Те не виждат, че с агресия и ненавист убиват собствените си надежди. Във всичко, което ни заобикаля.
Моята истина е тази - стремя се да бъда добра."
В клипа на Васил Боянов - Азис посланието на актрисата в самия край е предхождано от една дума, последната от редица други, които дават знак на равенство между определени различия.
“Свобода” - след която прозвучава гласът, завладявал години наред с пърформанси от сцената, малкия и големия екран. Нейният.
“Човешката природа е жестока. Към всяка чужда грешка, различните са тук, не са измислени. И кой реши, че те са грешка?! Кой?! Отхвърляме ги, обругаваме ги... по тях крещим... Защо?! Простаци ли сме, невежи, зли ли сме, или сме жестоки хора, забравили, че са добри?!”
Хортензия Маркова
