Цветница е! Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя

Днес православните християни отбелязват Цветница, а католиците - Палмова неделя. Това е денят, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя.

Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници.

Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

Празникът Цветница се отбелязва не само в православната, но и в католическата и протестантската църква, които вече я отпразнуваха.

Според евангелските текстове един ден след възкресяването на Лазар и шест дни преди най- големия еврейски празник Пасха, Господ се отправил с учениците Си за Йерусалим. Обикновено Спасителят влизал в свещения град пеш и с дълбоко смирение. Но сега Той пожелал да влезе в него като Цар, тъй както някога дошъл тук неговият праотец цар Давид - възседнал върху осле. С това Иисус Христос искал да покаже на народа за последен път, че Той е дългоочакваният Месия и че отива на смърт доброволно.

Като приближил едно село, което се намирало съвсем близо до Йерусалим, Господ изпратил в него двама Свои ученици и им рекъл:

- Идете в селото, що е насреща ви, и ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги докарайте. И ако някой ви попита какво правите, кажете му, че те са потребни на Господа.

Тъй и станало. Когато учениците Му се завърнали с добичетата, Спасителят възседнал едно от тях и приближил градските порти.

Междувременно свещеният град се готвел за великия празник. Десетки хиляди поклонници от страната и от чужбина шетали из града в радостна възбуда. Още предния ден тук се разнесла чудната вест за възкресяването на Лазар. Тази новина развълнувала още повече народа и целият град като че ли тръпнел от възторг в очакване на нещо велико.

И наистина, Най-великият между великите влязъл в града. Радостното множество постилало дрехи и палмови клонки по пътя, където минавал Христос и вдъхновено викало:

- Осана (Слава) на Давидовия Син! Благословен е, който иде в името Господне!

Единственият тъжен в този момент бил Сам Господ. Той знаел, че истинската причина за тържественото Му посрещане била, че искат да Го коронясат за земен цар. Знаел, че не след много години този свещен град, който така силно обичал, щял да бъде превърнат в развалини и пепелище от езичници. Знаел, че същият този народ, който сега Го хвали, само след няколко дни ще вика за Него: „Разпни, разпий Го!". И всичко това го изпълвало с дълбока скръб.

Спасителят се отправил към храма. Тук Той поискал да се помоли и проповядва на народа. В храма заварил невъобразим хаос и бъркотия. Божият дом бил превърнат на пазар: дворът му бил препълнен с волове, овци и други жертвени животни, с продавачи на гълъби и такива, които разменяли чуждите пари с еврейски. Преизпълнен със свещен гняв, Господ изпъдил търговците, прекатурил техните сергии и им казал: - Домът ми е дом за молитва, а вие сте го направили разбойнически вертеп.

Тук били надошли много слепи, сакати и други болни, над които Господ се смилил и ги изцерил. Тези чудеса отново възпламенили народния възторг и всички радостно завикали.

Особено щастливи и въодушевени били децата, които с чисти сърца и най-искрени чувства към техния Божествен Приятел възклицавали:

Осана на Сина Давидов!

Първосвещениците и книжниците видели чудесата, които Господ извършил и чули радостните възгласи на децата. Това ги изпълнило със завист и негодувание. Те настояли Христос да им забрани да викат, но

Той им отговорил:

- Ако те млъкнат, камъните ще проговорят! Нима никога не сте чели пророчеството на Давид: „От устата на младенци Ти (Господи) си стъкмил похвала?" (Псалтир 8:3).

За да предотврати намерението на народа, да Го направи цар, Иисус Христос напуснал града и се върнал отново във Витания при Своя приятел Лазар. Тук Той започнал да се подготвя за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт. Наближавали най-черните и позорни дни от историята на човечеството... Но наближавал и денят на неговото избавление и спасение.

Тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим като Цар е велик празник, който е повече известен на народа под наименованието Връбница (Цветница). Този ден се празнува в неделята преди Възкресение Христово (Великден). Нарича се Връбница, защото тогава в църква се раздават на богомолците разцъфнали върбови клонки (вместо палмови, защото палмата не расте у нас) припомняйки тържественото влизане на Христа в Йерусалим. Но този хубав обичай има и друг, по-дълбок смисъл. Разцъфналите върбови клонки са символ и знак на царското достойнство на Спасителя, Който владее вселената и на Неговата победа над врага на човешкия род - дявола.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер.

След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.

Значението на Цветница в България е свързано с възкресението на Исус Христос и с пролетните обичаи. Този ден е символ на новия живот и надежда за по-добро бъдеще. Традиционно в България се изработват венци от върбови клони, които се закачат на вратите и прозорците на къщите, за да се предпазят от злото и болестите. Те са символ на живота и възраждането. На Цветница се празнува и с празнично ядене на риба, която е символ на християнската вяра.

Цветница е също така ден за посещаване на църквата и осветяване на венците. В този ден се извършва тържествена богослужба, която е символ на радостта и възраждането на духа. След църквата се посещават близки и приятели, за да се поздравят с празника и да се разменят подаръци.

Цветница е най-празнувания имен ден в България. 

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Епицентър