Битката при Ахелой от 20 август 917 г. е сред най-ярките събития в българската средновековна история
Колко войници наистина са се сражавали при Ахелой? Била ли е победата на цар Симеон стратегически триумф или грандиозен тактически успех? И защо често подценяваме противника, когато разказваме за собствените си военни победи? На тези въпроси отговаря главен асистент д-р Александър Стоянов от Института за исторически изследвания на БАН.
Битката при Ахелой от 20 август 917 г. е сред най-ярките събития в българската средновековна история. Но около нея през вековете са се натрупали и редица митове — от числеността на армиите до представата за характера и последиците от победата.
Митът за 60-хилядните армии
Един от най-устойчивите разкази е за 60 000 българи срещу 60 000 византийци. Според д-р Стоянов тези числа не издържат на критичен прочит на изворите.
„Много малко са средновековните извори, особено от Ранното и Високото Средновековие, които отразяват някаква реалистична бройка на участниците в едно сражение. За съжаление обаче през XIX и по-голямата част от XX век голяма част от историографията, не само в България, но и в Европа като цяло, приема тези изворови данни безкритично“, заявява той в интервю за БГНЕС.
Историкът посочва, че прочутата цифра от 60 000 е свързана с интерпретация на арабски извор, който според него не се отнася до битката при Ахелой.
Вместо това д-р Стоянов предлага значително по-реалистична оценка: около 15 000 души за българската армия срещу около 25 000 от византийска страна. Подобни оценки се срещат и в изследвания на други историци.
60 тона храна на ден
Причината за скептицизма към огромните числа не е само в изворите. Средновековната логистика също поставя сериозни ограничения.
„Достатъчно е да сметнете, че на един възрастен човек, войник, се пада по един килограм храна на ден. Което означава, че 60-хилядна армия ще поглъща по 60 тона храна всеки ден.“
Към това се добавят водата, фуражът и грижата за животните, транспортът и снабдяването.
„Не че не е имало достатъчно хора, които да мобилизирате, просто не е имало ресурсите и средствата да изхранвате такова количество хора в тази епоха.“
По думите му съвременният човек често пренася представите си за масовите армии от по-късните войни върху Средновековието.
По-малка армия, но огромна битка
По-реалистичните числа обаче не намаляват значението на Ахелой.
Напротив — според д-р Стоянов това е едно от най-мащабните сражения в Европа за целия период между VI и XI век и вероятно най-голямото в Европа през X век по брой участващи войници.
„Това е едно колосално за своето време сражение. Това е изключително мащабно сражение за X век.“
Така митът за 120-хилядната армия може да бъде отхвърлен, без да се омаловажава историческият мащаб на битката.
Тактически триумф, но не стратегически край на войната
Друг важен мит е, че Ахелой сама по себе си решава българо-византийската война.
Д-р Стоянов прави ясно разграничение между тактическа и стратегическа победа.
„Със сигурност сражението е един от най-големите тактически успехи в българската история.“
Победата дава възможност на цар Симеон да продължи успешните си походи в Тракия, но не довежда до окончателно решаване на войната.
Затова според историка Ахелой трябва да бъде определяна преди всичко като огромен тактически успех, а не като стратегическа победа, която сама променя окончателно политическата карта на Балканите.
Истинският мащаб на победата
Парадоксално, когато намалим митологичните цифри, значението на българската победа може да изглежда дори по-голямо.
Причината е проста — срещу кого се изправя българската армия.
„Имаме един много голям проблем при нас — обикновено смятаме, че ако сме победили някой противник, то значи, че той несъмнено е слаб. Ние не отдаваме заслуженото на враговете, срещу които се сражаваме.“
А византийската армия по това време е професионална и изключително силна.
„Византийските войски всъщност са най-добрите в тази част на света по това време. Така че ние не бием просто някаква армия. Ние побеждаваме най-добрата армия в Европа в този момент.“
Тъкмо това, според д-р Стоянов, трябва да бъде един от централните акценти в разказа за Ахелой.
Най-голямата победа на цар Симеон е извън бойното поле
В края на разговора историкът поставя Ахелой в по-широкия контекст на Симеоновото наследство.
„Въпреки че ние помним цар Симеон с неговата победа при Ахелой, която, разбира се, е наистина тактически триумф, много по-дългосрочно, много по-значимо за бъдещето на България се оказва неговата културна политика.“
Развитието на изкуството, религията и книжнината — Златният век — според него е по-значимото наследство на цар Симеон в дългосрочен план.
„Културната политика на цар Симеон в дългосрочен план се оказва неговата най-важна стратегическа победа.“
И именно тук е големият парадокс на Ахелой: когато свалим митологията от битката, самата реална победа не става по-малка. Напротив — тя придобива по-ясни очертания.
Българската армия не е нужно да е била 60 000 души, за да бъде Ахелой един от най-впечатляващите военни успехи на Средновековието. Особено когато победеният противник е най-добрата професионална армия в Европа за своето време.
А отвъд бойното поле остава наследството, което се оказва още по-трайно — Златният век на цар Симеон Велики. І БГНЕС
