Държавните психиатрични болници изпълняват функцията на приюти. За това алармира д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница "Свети Иван Рилски".
Тя обрисува картина, развиваща се в продължение на десетилетия.
"Към началото на декември 2023 година в 12-те държавни психиатрични болници в страната живеят 210 души.
От десетилетия се опитваме да накараме социалната система да заработи и да поеме тези болни, които по различни причини не могат да живеят при семействата си или нямат вече жилища, защото са станали жертва на имотната мафия, или не могат да полагат грижа за себе си. Това обаче не се случва.
Диалог няма. Проблемът не се решава. В началото на декември ни беше поискан списък с живеещите болни, който депозирахме в Министерството на здравеопазването. Много разчитахме, че Здравното и Министерството на социалните грижи ще постигнат съгласие.
Отговорът, който се получи, е изписан на бюрократичен език и не се поемат никакви ангажименти.
Това е нежелание на социалната система да започне да изпълнява функциите си. Обществената стигма все още е много силна".
Никъде по света, където е извършена психиатрична реформа, не се е случила без обществена съпротива, посочи още д-р Гълъбова.
"Държавата трябва да си влезе в ролята. Психиатричната реформа отнема 10 - 12 години и включва много дейности".
Тя коментира проверките, извършвани на европейско ниво.
"Ние сме обект на проверки повече от 20 години. Психиатричните лечебни заведения за стационарна помощ, като и социалните домове за психично болни, се водят като места за лишаване от свобода. Явно и тези проверки нямат силата да накарат отговорните фактори да свършат както трябва нещата.
Под давление на тези проверки обаче започна психиатричната реформа в България. Прие се стратегия. Националният съвет има редовни заседания. Това, което не се разбира от властите, е, че докато на входа на системата залагаме бомби, те ще гърмят на изхода.
Нашата специалност никога не е била високотехнологична. Нямаме нужда от специално оборудване и скъпа апаратура. Имаме нужда от много хора - добре обучени и високо мотивирани – т.е. добре платени.
Персоналът е малко, застарял е, прегорял е и със срамно ниско заплащане. И тази година не са увеличили бюджетите. Това, което можем да направим, е да подадем колективно оставки. Наистина не се издържа!
Повечето колеги са в предпенсионна възраст, а сестрите ни са пенсионерки. На предела на силите си сме. В първия момент, когато се случи сериозен инцидент при нас заради липсата на мотивиран персонал, това ще е капката, която ще прелее".
Д-р Цветеслава Гълъбова смята, че е стъпка напред включването на някои от психиатричните заболявания в клинични пътеки.
"Но преди да започнем да ги договаряме с НЗОК трябва да се направи промяна в промяна в Закона за здравето".
bnr.bg
