Д-р Иглика Мишкова, етнолог от Института за етнография и фолклористика – БАН, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.
Водещ: На 21-ви май честваме празника на Светите Константин и Елена. Освен това денят се свързва и със забележителния ритуал на нестинарството – танц върху жарава. Откъде произлиза този ритуал и кои са Светите Константин и Елена ще ни припомни д-р Иглика Мишкова, етнолог от Института за етнография и фолклористика към БАН. Добър ден!
Иглика Мишкова: Добър ден. Ами, най-напред Константин е всъщност Константин Велики. И двамата са християнски светци. Като Св. Константин е всъщност този, който признава християнството за официална религия, а Елена е неговата майка, която се смята, че всъщност го е подтикнала към християнството, която всъщност, самата Елена се смята, че е издирила и къде се намира гробът Господен и къде се намира Светият кръст. И всъщност и около двамата витаят изключително много легенди.
Водещ: Защо точно на 21 май отбелязваме празника на Константин и Елена?
Иглика Мишкова: Ами, всъщност това е… в региона на Странджа, примерно месец май се нарича Костадиновския месец. Това е времето, в което слънцето се изкачва най-високо на небосклона, денят съответно става все по-дълъг, времето се затопля и, разбира се, мощта на слънцето нараства. И този период на растеж на слънцето се ознаменува и с най-почитания ден, 21-ви май, Денят на Св. Костадин или Светока, най-главният светец за нашите нестинари.
Водещ: Точно към тази тема мислех сега да насоча вниманието ви. Всъщност празникът отбелязва прехода от пролетта към лятото. И освен това е съчетание между християнски и езически обичай. Разкажете ни къде се корени произхода му?
Иглика Мишкова: Ами, всъщност е много трудно да се каже точно откога съществува този древен мистериален обреден комплекс. Важното е това, че играта в жарава е елемент от тази нестинарска обредност. Тя е и най-атрактивна и за съвременниците, разбира се, и е най-съществена за целия обреден комплекс. За мнозина това, нестинарството, всъщност се корени във времето на траките. Изследванията нямат еднозначен отговор откога точно е възникнал този ритуал. Всъщност, нестинарството е предмет на множество научни изследвания не само на българската, но и на чуждестранната историография още от началото на 19-ти век. Точно заради това, че е един от най-древните мистериални комплекси.
Водещ: Как протича самият ритуал? И също, смятам, че е наистина интересно, как реално нестинарите успяват да стъпят върху жаравата боси?
Иглика Мишкова: Ами, само първо ще направя едно разграничение, че ще говорим за нестинарите, няма да говорим за това, което може да бъде видяно днес в ресторанти, на фолклорни събори, каквито и да било представяния, което всъщност наблюдават хората. Това са така наречените огнеходци. Защото това са просто хора, които играят в жаравата с икони на светци в ръцете си, които на практика, бих могла да заявя, че си присвояват названието нестинари. Някога, в миналото в тази игра върху огъня, известна като нестинарство, са играли главно жени на възраст, когато вече не могат да раждат. Като една от тези жени е в ролята на главната нестинарка. И тази жена е можела да предаде на останалите сила и вдъхновение. Обикновено къщата на тази жена е най-свята, наричала се е конак, и в нея е имало параклис на двамата светци на Св. Константин и Елена. Всъщност самият ден, когато се играят, самият ден, когато се влиза в жаравата, се нуждае от една предварителна подготовка. Самите нестинари обхождат аязмата, параклисите, чистят ги, замазват стените им и рано сутринта, на деня на светците, те се събират в конака или в стомнината на главната нестинарка. Там, разбира се, се появяват и едни от най-важните участници в ритуалното шествие, именно тъпанджиите. Главната нестинарка посреща всички, води ги в параклиса, в който в миналото в червени калъфи са съхранявали свещените икони на двамата светци. А за съжаление в днешното село, българи, там където в храма, в който са се съхранявали някогашните т.н. опашати икони, защото иконите имат специални дръжки, не се съхраняват онези стари икони, които векове са участвали в мистериалния обред, а днес се използват съвсем нови икони, защото в средата на 90-те години от храма в село Българи са откраднати свещените икони. И така, след като вземат иконите от храма, оттам с иконите в ръце цялото шествие се отправя към аязмото. Като по пътя, разбира се, се сменят да носят иконите, там се обслужва една литургия и до късно вечерта има панагира. Обикновено хората от общността носят курбани, обредни хлябове, играят хора, пеят песни, организират борби. Като привечер хората се връщат на площада на селището, където се пали големия огън и когато той прегори, и стане жарава в него, с боси крака влизат нестинарките, които вече са обхванати от свръхестествената мощ и са изпаднали в транс, и под звуците на тъпана, на гайдата, със свещените икони в ръце, те започват своя огнен танц върху жарта. Разбира се, те стъпват ситничко, издават едни звуци „въх, въх“, те са прихванати от божествените сили и всъщност се вярва, че установяват своеобразен контакт със светите Константин и Елена. И в множество теренни записи има записан разказ на нестинари, че пред тях всъщност се движи самият светец Св. Костадин, който им сипва вода, гаси им жаравата, за да могат самите те да пристъпят.
Водещ: Вие направихте разлика между ритуала в миналото и сега. Всъщност днес съхранен ли е ритуалът или вече се е превърнал в нещо по-друго, нещо като зрелище за хората?
Иглика Мишкова: Ами, принципно в региона на Странджа би могло да се види все още истинското нестинарство, защото има и такива, които има, разбира се, и участници в игрите, които спазват първо традиционните задължения, традиционните правила, изпълняват абсолютно всичко така, както е било от векове, с множество правила и, разбира се, с една изключително чиста и силна вяра. Всъщност да, би могло да се види все още в региона на Странджа, защото и самото нестинарство е вписано в представителния списък на ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство на човечеството. И може би би следвало всички да отидат именно там, за да видят истинската вяра и истинския досег със светците. А не тези представяния в различни други места, там, където нестинарството никога не е съществувало. Защото в региона на Странджа, това е един елемент от традиционната народна култура, който винаги се е приемал всъщност и като свещен. И не може просто да се превръща в една груба туристическа атракция. Защото това си е наследство от една древна мистерия в чест на двойката богове, великата майка-богиня и на нейния син с двете лица – слънцето и огъня. И всъщност това сливане на божествената двойка се е случило именно в Странджа и нестинарската обредност има своя, бих казала, космически характер. Защото дали божествената сила Св. Костадин или наричания от самите нестинари светок, ще разреши някому да влезе в огъня, да влезе в общение със самия него, е плод на изключително голяма вяра.
Водещ: Д-р Мишкова, уникален ли е този обичай за България или се среща под някаква форма и в други страни, нестинарството?
Иглика Мишкова: Нестинарството се среща, разбира се, и в съседна Гърция, защото след спогодбата Моллов-Кафандарис и преселването на големи групи населения на Балканите, голяма част от гърците, които са живеели в нестинарските селища в Странджа, се преселват в различни региони на Гърция и всъщност те продължават да тачат традицията, продължават да правят своите коначета, пазят своите свещени икони. И дори в някои от селищата в Гърция не е разрешено просто да се наблюдава самият ритуал, да се правят снимки, да се появяват пияни хора около нестинарите, защото това е един изключително свещен обичай, при който не бива да се случват такива неща. Разбира се, има и селища в Гърция, това са селищата Лангада, Мавролевки, има и селища, в които самият панагир, който се организира на Св. Константин и Елена и влизането в жаравата, е придружен донякъде като при нас, така, по-голяма част зрители на самия обред.
Цвета ЛАЗАРКОВА
агенция "Фокус"
