Западните ни партньори са големи наглеци и лицемери
Напоследък забелязваме поредната вълна на борба с корупцията. И никой не я брани, всички я мразят и люто й се заканват, особено партиите и техните водачи. Корупция, или поквара на наш език е злоупотреба с правомощия, предоставени на определено лице със закон или договор, с цел лично или корпоративно облагодетелстване. Те са своеобразна стока, предлагат се от тези, на които са предоставени, на граждани или физически лица, които с реализирането на тези правомощия задоволяват лични и корпоративни интереси.
Корупцията бива два типа. Спорадична, която не е дълбоко вкоренена в обществената тъкан. И системна, проникнала дълбоко в обществените структури. Очевидно у нас се е възцарила втората. В областите, в които се проявява, са обособени четири вида: политическа, в публичната администрация, в правораздаването и в икономическата сфера. Политическата е най-всеобхватна и най-опасна, защото прониква във всички власти и структури, при това част от нейните практики не са инкриминирани.
Зловредното явление следователно е преди всичко и най-често сред тези, които периодично се тръшкат, че ще го изтребват немилосърдно. Най-краткото му определение е: злоупотреба с власт за лична или групова изгода. Корумпиран е и онзи, който злоупотребява с общественото доверие. То е в сферата на публичната власт, сред партийно-политическата система, в държавната и общинската администрация, в местната власт. Там са и корупционните мрежи.
Там са действията и бездействията, при които дори при правомерни решения по служба от тях се получават неследващи се облаги. Там проблясват партийни чистки и назначения, различни други злоупотреби с партийно влияние.
Облагодетелстване не само на физически, но и на юридически лица. Там прозират шуробаджанащина, приятелски кръгове и семейни мушии. Тяхната борба с корупцията е само политическа дъвка с мехурчета за пред населението.
„Ще настоявам за нулев толеранс към нея“, отсече президентът Румен Радев по повод назначаването на служебното правителство. Д-р Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството, сподели неотдавна пред „Труд“, че не живеем в правова държава. Тъй като институциите в държавата и народните представители нарушават принципа на законността, същото може да се очаква от всички останали хора в България. Така е.
Корупцията застрашава стабилността на демократичните институции, нарушава основни права и свободи, подкопава устоите на правовата държава. Огромен брой българи вопият: „Няма я държавата!“ Какво тогава имаме на нейно място? Да се обърнем към науката: „Държавата – това е специализирана и концентрирана сила за поддържане на правовия ред… апарат за насилие… въплъщение на закона в обществото.“ „България е една провалена държава благодарение на САЩ“, твърди убедително мъдрият американец Ноам Чомски.
Основните характеристики на една провалена държава са налични по форма демократични институции, които са лишени от съдържание и не функционират, добавя ученият. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност – мислете много внимателно за пропагандата за много благородните цели на САЩ. Това имаме: беззаконие, нефункциониращи институции, прикрита зад благородство пропаганда.
Наскоро се пръкна поредният политинженерен проект на доброжелателите от „Америка за България“. Главната цел на ляво-дясното политическо квазимодо „Да, България“ била да рути корупцията, а междувременно да ощастливява бедните, унижените и оскърбените у нас. Обречен на провал опит за поредно пробутване във властта на доказано безплодна либерална агентура.
Никакви положителни резултати не могат да постигнат, нито пък целят такива. Една от задачите им е да набиват, че държавността е компрометирана, защото институциите работят лошо. Тоест в съзнанието на българите причината да се представи като следствие. Заедно с подлото обвинение, че още от началото на т. нар. преход им се случват разните беди плюс корупцията, защото гласуват погрешно.
Никакви институции не могат да работят полезно в условията на провалена държава. Вярно е още, че една страна може да бъде управлявана дори с лоши закони, но с добри чиновници. Почти не се срещат днес такива. Вместо тях шетат партийни активисти, роднини на висшите партийци, лица от приятелските кръгове и бизнес обръчите. В общото класиране от 137 държави България в категорията „институции“ е на 97-о място зад Ямайка и Кабо Верде. Много ниски са ни оценките и в подкатегориите „пилеене на държавни средства“ и „лобиране и намеса в решенията на чиновници и служби“.
Следствие е корупцията у нас, а не причина! Разните „реформатори“, фармакопопулисти и дабългаристи продължават да ратуват за либерални революции, за минимална държавност, за безкрайни чистки в съдебните и правоприлагащите органи. Реално действат не в полза на справедливостта и законността, а за да стои България в провалено и повалено състояние. Каруцата слагат пред коня, по това си личи.
Неизтребима е покварата в света на човеците и техните общества, реалистично е само тя да бъде сведена до поносими нива. Да не разяжда тежко държавността, да не води широки социални слоеве до озверяване. А това става у нас. Доста по-сериозно е заболяването в Евросъюза и въобще в цялата т. нар. международна общност. Постоянното ръчкане по тази тема от страна на Вашингтон и Брюксел е само начин да ни държат второсортни, вечно мониторвани, виновни, мъмрени и наказвани.
Големи наглеци и лицемери са западните ни партньори. Страни като Гърция, Великобритания и Холандия често връщат пари заради измами. 17 бивши еврокомисари продължават да получават годишно поне по 96 000 евро финансова помощ от Брюксел, за да не останат без доходи след края на мандата им, макар че всъщност не са безработни, четем във „Файненшъл таймс Дойчланд“. Барозу, след като сдаде поста в Еврокомисията, веднага се настани на доходна служба в супербанката „Голдман Сакс“.
Скандал за съучастие в пране на милиарди не пречи на Юнкер да седи невъзмутим на неговия стол. Във Франция пламтят скандали за корупция с фиктивни плащания, свързани с кандидатите за президент Марин льо Пен и Франсоа Фийон. Той си призна – допуснал бил „грешка”, наемайки като помощник съпругата си, а през това време тя е получила 900 хиляди евро. Ако го изберат, ще ни прати някой устат дьокабанец да ни набива обръчите за корупцията у нас…
Ето и какво казва за САЩ Доналд Тръмп: „… зная как се води играта във Вашингтон и на Уолстрийт, наясно съм как се заобикалят правилата в ущърб на обикновения американец. Това са разбойнически правила… Днешната система е абсолютно неработеща и основана на мошеничество… Медиите официози също са елемент от корупционни механизми… Всички тия измами целят едно – корумпираният истаблишмънт и свързаният с него бизнес да запазят своята власт във вреда на всички американци.“
Само глупак може да не види, че този модел е насаден на България отвън, а само соросоид може да сочи с пръст българите, че сами са си виновни. Точно такива – истерясали и вампирясали от страх да не се смени моделът – беснеят цветнореволюционно в няколко големи американски града и медиите. Това става и в Букурещ тези дни – протестъри лудуват там, само на повърхността е битката срещу корумпирани политици.
От досега образуваните досъдебни производства срещу служители на МВР, ДАНС и на Агенция „Митници“ грамадният брой са инициирани от вътрешни контролни органи в съответните ведомства. Започнатите там разследвания обикновено водят до внасяне на обвинителен акт в съда. Не че и там силно се напъват да откриват корупционери в горните етажи на властта. Едва под 5% от наказателните производства са започнали по сигнал на външни контролни органи – Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция.
Липсата на каквато и да е воля за промяна в тези институции с годините доведе до налагане на корупционното мислене за „нормално“ сред населението – нормално е да ми искат, нормално е да давам, защо и сам да не предложа. Възмущение се надига само в много фрапантни случаи, но най-често пак не се оплакват, а преглъщат отвращението. Тъй като са загубили вяра, че някой от държавните и местните служби ще обърне внимание на техни жалби и сигнали за корупция.
Така след ерозията в институциите и покварата в партиите и сред управниците тече ерозия и в обществото. В администрациите, в съдебните органи и МВР е загубена мотивацията за истинска работа срещу корупцията, пада квалификацията на служителите. Култът към обогатяването обхваща средните и ниските звена. Обратният процес е възможен само в хода на възстановяването на държавността и относителната независимост на България.
trud.bg
