Новата технология ще бъде представена за първи път на български конгрес по кардиология.
Пациенти с тежка сърдечна недостатъчност, които трудно извършват дори най-малките физически усилия, могат постепенно да възстановят самостоятелността си благодарение на механична помпа, подпомагаща работата на сърцето. Технологията, позната като „изкуствено сърце“, не заменя трансплантацията, но може да осигури години живот и да върне част от пациентите към обичайните им дейности. От началото на програмата за имплантиране на такива устройства в България са поставени 40 помпи, а потенциалните кандидати за лечение са значително повече. Това каза пред БГНЕС д-р Красимир Петков, кардиолог в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина“.
Новата технология ще бъде представена за първи път на български конгрес по кардиология. ХІХ национален форум събира над 1200 специалисти. По думите на д-р Петков конгресът е най-голямото събитие от този тип у нас и предоставя възможност за среща между научните доказателства, клиничния опит и съвременните подходи в лечението. Участието не е ограничено само до кардиолози — във форума се включват и специалисти от други медицински области, които обменят знания и практически опит.
Механична помпа за най-тежките случаи
Устройството представлява малка механична циркулаторна помпа, която подпомага работата на сърцето, конкретно на лявата камера. То се прилага при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност, при които сърцето не успява да осигури необходимото кръвообращение.
„Това е нова технология за България. За първи път ще бъде представена на конгрес у нас, въпреки че в света се използва от около 15 години“, обясни д-р Петков.
Имплантацията е изцяло хирургична и по думите му е сред най-сложните процедури при лечението на сърдечна недостатъчност. Извършва се в операционна зала, като пациентът се включва към апарат за сърдечно-белодробно байпасно кръвообращение. Хирурзите позиционират помпата в лявата камера, след което я стартират и настройват работните ѝ обороти спрямо състоянието и нуждите на пациента.
Самата операция обаче е само началото на продължителен лечебен процес. След имплантацията следват възстановяване, адаптиране към устройството и наблюдение от медицински екип.
От болничното легло към ежедневието
Промяната в живота на пациентите може да бъде значителна. Преди имплантацията много от тях са приковани към леглото или прекарват продължително време в болница, зависими от медицинска апаратура и постоянна помощ. Дори минималното физическо натоварване може да предизвиква задух и изтощение.
„Когато имплантираме помпата, създаваме нови условия за организма. Той има големи компенсаторни възможности и постепенно започва да се адаптира“, посочи кардиологът.
Обикновено след 20–30 дни пациентите започват да възстановяват част от предишния си начин на живот. Месец и половина до два след интервенцията някои вече могат да бъдат значително по-самостоятелни, да извършват ежедневни дейности и дори да се върнат на работа.
Колко дълго може да се живее с устройството?
Продължителността на живота с механична помпа зависи от модела на устройството и индивидуалното състояние на пациента. По думите на д-р Петков при по-старите модели в България средната продължителност на живота е около шест години. С по-новото устройство, което се имплантира у нас през последните три години, вече има пациенти, които продължават да живеят с него. В международната практика са описани случаи на живот с подобна помпа около десет години.
Устройството не отменя сърдечната трансплантация. При част от пациентите то се използва като „мост“ до трансплантация, докато при други представлява дългосрочна терапия. Има случаи, при които пациентът не може да бъде освободен от помпата, но продължава да живее с нея.
Десетки потенциални пациенти в България
В момента 42 души в България са включени в листата за трансплантация и представляват потенциални кандидати за механична циркулаторна подкрепа. Според д-р Петков приблизително 60–70 души биха могли да се възползват от технологията в бъдеще.
Тя обаче не е подходяща за всеки пациент с тежка сърдечна недостатъчност. За имплантацията трябва да бъдат изпълнени определени медицински критерии, а при някои хора рисковете могат да надхвърлят очакваната полза.
„Пожелавам на пациентите най-вече никога да нямат нужда от това устройство. Но ако имат нужда, да знаят, че могат да разчитат на нас“, каза д-р Красимир Петков. І БГНЕС
