Да направим една равносметка. Имахме много мечти на 10-ти ноември 1989 година, а кои от тях се сбъднаха?

10 ноември  Ей, велика дата

Да направим една равносметка. Имахме много мечти на 10-ти ноември 1989 година, а кои от тях се сбъднаха? 

Сега като се позамисля единствената мечта, и то само на някои хора, която се сбъдна бе да се наплюскат с банани. И сега още плюскат. 

Мечтаехме за свобода, но тя не дойде. Мечтаехме за по-добри доходи, но така и не стигнахме до тях. Мечтаехме да пътуваме из света, но редица държави ни туриха визи, а една от тях - главната, от 34 години ни обещава, че ще отмени визите за българските граждани. Мечтаехме всеки да си работи според наученото, а не според връзките. Да, ама сега ще намерите инженери, специалисти, музиканти, писатели и всякакви други, които ровят из кофите за боклук за да се изхранят. Мечтаехме за по-добро здравеопазване, защото видиш ли, тогавашното било на светлинни години от Запада. Да, ама сега и предишното го няма, а камо ли да мислим да стигнем Запада. Мечтаехме за един по-шарен облик на градовете от сивото, а сега си сипваме захар в кафето през прозореца на съседа. Мечтаехме да караме западни коли. Караме, ама трошляците на Запада. Мечтаехме да сме равни, но сега сме разделени. Мечтаехме да носим дънки, а сега масово хората пазаруват дънки от магазините за дрехи втора употреба. Мечтаехме да пазаруваме от Кореком западни стоки. Пазаруваме, ама боклуците на Запада. Мечтаехме за американската мечта, а тя излезе фалш. Мечтаехме да гледаме западни филми. Да, гледаме такива, които разбиха възпитанието на децата ни, разделиха ни с религията ни, смачкаха ценностите ни. Мечтаехме труда ни да е оценен - в завода, в предприятието, в колектива, в работата - а сега, над половината трудоспособни хора са продавачи или по-точно - продавач-консултанти в западните вериги. Мечтаехме децата ни да придобият онова толкова възхвалявано западно възпитание и образование, а сега децата ни ходят с оръжие в училище и държат тон на учителите. Мечтаехме да живеем спокойно, а сега всеки дом е с блиндирани врати, а някои и с решетки на прозорците. Мечтаехме да не се редим на опашки за поредната книга, а сега разпродаваме книгите на родителите си за които са се редили с часове. Разпродаваме ги, дори и без да сме ги прочели. Мечтаехме да пушим Боро, Ротманс или Кент, а не нашите БТ, Стюардеса, а сега и тютюнопроизводство нямаме, а за местни цигари да не говорим. Мечтаехме да пием Уиски. Да, пием, но най-нискокачественото. Мечтаехме да няма казарма, а сега и армия нямаме. 

Ей, отивам да хапна един банан, че ми някак си празнично. 

Ваш мечтател: Мажд Алгафари