Да си лекар е свещено и благородно

Да си лекар е свещено и благородно.

И лекуването, по своята същност, е нещо уникално. Нещо магично.

Болестта е част от земния живот и като такава трябва да се разбира, осмисля и приема, ако се случи да дойде. 

Тъжно е, когато не сме здрави, болестта подтиска вътрешните ни сили и може да заличава радостта от живота. 

Но ние трябва да не се предаваме, да се лекуваме и спасяваме. Взаимно. 
С милосърдие и самоотверженост.

Ако човек е осъзнат и проницателен … ще схване … че в болестта има и известни блага.

Всяка болест е задача пред нас, хората. 
Всяка болест е зов. Зов на Живота. На Бог, на Създателя. Зов, който иска да ти прошепне:
- Ей, човеко, спри, почини си, осъзнай, помисли … това ли е верният път? Това ли е твоята вярна пътечка? Защо се озовах в болничното легло, къде греша, в какво прекалявам? Ей, човеко, чуй гласа на душата си, на смирението, на разума и любовта. Важно е да се събудиш!

Нека не се саморазкъсваме.
Нека сме балансирани и да правим … достатъчно-то. Нито много, нито малко. 
Бъди точен към себе си и със себе си.

Всеки човек е храм.
И без грижа за баланса, душата, духа и волята … не става.

“Да бъдеш лекар означава много повече от това, да предписваш лекарства, да кърпиш разкъсана плът или да хармонизираш разстроено съзнание. Да бъдеш лекар означава да си посредник между Човека и Бога”.
Проф. Феликс Марти-Ибанез

Днес почитаме паметта на Св. Йоан Рилски Чудотворец и отбелязваме Деня на българския лекар. Честит празник, български лекарю! Бъди здрав, бъди добър, закрилян и благословен.

Неделя Щонова