Дълготрайният ефект на учителската мисия се простира далеч отвъд класната стая-тя изгражда характери, вдъхновява сърца и оставя следи в бъдещето на поколенията.
Единици са онези учители, които са оставили следа в мен.
Тази задача не е никак лесна, защото не всички влагат душа и сърце в тази професия. Аз имам късмет с моите учители, които няма да изброявам, защото съм сигурна, че знаят колко ги уважавам и без да го пиша.
Ще напиша няколко реда за един учител по български, защото съм сигурна,че никой не е писал още за неговите усилия (макар и да заслужава). Той не преподава граматиката и литературата като суха материя, прави ги живи, събуждайки у всеки ученик интерес към думите, към историята, културата и красотата на родния език.
Този учител не търси признание или награди. Неговата награда е в усмивките и успехите на учениците му. Той знае, че мисията му е не само да преподава езика, но и да формира хора с вяра в себе си. За него българският език не беше само наука- той беше път към сърцето на всеки ученик, който той срещаше по пътя си.
Учителите, които учат своите ученици да виждат възможности в проблемите, да търсят решения и да вярват в собствените си сили са достойни за уважение. Поздравете ги, попивайте знанията от тях, те заслужават. Благодаря Ви учители!
Н.М.
