Държавата ВЕЧЕ е в разпад. Нищо не работи, чиновниците само си вземат заплатата. Няма кой да поиска сметка на никого. Прокуратурата се почесва и чака следващата политическа поръчка. На съда му е писнало от малоумните закони, бълвани на кило от индивиди, родеещи се по опит и експертност със селски идиот. Полицията чака кой пореден политически парашутист ще им сложат начело и кои свои хора ще смени.
Народецът бичи айляк и не се интересува, ако ще не гората, а държавата да изгори.
Ясно е, че с избори не става. Народът все повече вижда, че му се предлага едно и също от същото. Която тактика впрочем работи, защото политиците, колкото и досега да са игнорирали интересите на народа, осъзнават, че просто повече това не може да продължи, въпреки тяхното желание.
Когато една система не работи, се сменя. Не се изменя, не се лустросва, не се гримира, а просто се сменя. Демократичната парламентарна република в момента е на дъното на трапа и сама се заравя. И вместо да се опитваме да я реанимираме, по-добре да направим нещо ново.
Всъщност важен е народът. Той е държавоопределящият елемент. Дали ще е монархия, диктатура, социалистическа република или парламентарна демокрация, няма разлика, България си е съществувала по време на всички изброени.
Всъщност знаете ли как навремето се е избирал хан на българите? Най-смелият, най-достойният, най-предвидливият, ползващ се с авторитет сред хората е бил избиран. Не е била толкова наследствена титла, колкото по заслуги.
Та, май е време да изберем достойните. А те каква система ще направят, зависи от условията.
Елена Гунчева-Гривова
