Денят на пророк Илия:
Трябва ли да сме толерантни към злото?
“А около обяд Илия им се присмиваше: Викайте по-силно, защото е бог! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или – може би – спи и трябва да се събуди.
И те викаха силно, и се порязваха според обичая си с ножове и мечове, докато от тях бликна кръв.”
3 Царе 18:27-28
Не е много толерантен пророк Илия, нали?
Никак не е толерантен към фалшивите пророци.
Напротив, присмива се на жреците на езическия бог Ваал – еквивалент на Зевс, изобразяван с мълния в ръка.
Ваал е смятан за бог на плодородието и фертилността, даващ децата. Поклонението в храмовете му включвало и ритуална проституция. Понякога се изисквало и човешко жертвоприношение с първородно дете (Еремия 19:5).
Да, никак не е толерантен пророк Илия към тази мерзост.
И се разправя доста радикално с този демоничен култ и с неговите жреци.
Нека се запитаме днес – трябва ли ние да сме толерантни към демонстративно-демоничните социални култове днес?
Към педофилията на елитите, към гей-парадите, към Истанбулските мерзости, към отровните социални култове на безпътицата и всепозволеността?
Към цялата тази демонична менажерия, демонстрираща ни античовешка същност по медии, по площади, в изкуствено създадени политически партии и платени нпо-сборища?
Трябва ли ние днес да сме толерантни към злото?
Или трябва да сме радикални и непримирими?
Едно общество е това, което толерира.
Каквото толерираме, това сме.
Затова няма място за толерантност към злото!
“И не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте!”
