Депортирането продължава

На всеки неевропейски гражданин трябва да бъде ясно, че пребиваването в ЕС не е право, а привилегия, която се основа на строго определени задължения

Докато ППДБ се мъчат по всякакъв начин да угодят на ДПС и ГЕРБ, за да могат последните да продължават негласната си подкрепа за правителството на “сглобката“, в България продължават да прииждат самолети с мигранти. Наскоро Баварската държавна служба за убежище официално обяви успешната депортация 23-ма души в страната ни. Според немците, сред депортираните са шест човека, осъдени за убийство, непредумишлено убийство, тежка телесна повреда, сексуални престъпления, грабеж при утежняващи обстоятелства и пране на пари. В съобщението не се узнава гражданството на тези престъпници, нито територията, на която тези престъпления са извършени. Ако въпросните престъпления са направени на немска територия, според свързващите фактори на международното право, тези души трябва да излежават присъди в германски затвори, а не да бъдат връщани в България. Защо тогава тези хора са изпращани в страната ни със самолети?

Баварската държавна служба за убежище официално обяви успешната депортация 23-ма души в страната ни. Сред депортираните има осъдени за убийство, сексуални престъпления и грабеж.

Нека не се забравя, че България демонстрира солидарност, като отвори вратите си за стотици хиляди украински бежанци, бягащи от конфликта. Този жест на добра воля обаче натовари значително ресурсите и инфраструктурата на страната ни, особено по Черноморието, където в продължение на месеци, българските хотелиери предоставяха безплатно легла в хотелите си на украински граждани. Отделно българските бежански центрове в момента са заети с над 50% от капацитета си, което е ясен знак, че страната се бори с предизвикателствата по настаняването на тези, които вече са в нейните граници. Налагането на допълнителна тежест за приемане на мигранти от други държави от ЕС, без да е направена цялостна оценка на капацитета и ресурсите, е неразумно и може да задълбочи съществуващите проблеми, свързани с жилищното настаняване, здравеопазването и социалните услуги.

Трябва да се обърне особено внимание на една от първостепенните тревоги, свързани с приемането на мигранти – сигурността на българските граждани. Мигранти, които в миналото са участвали в тежки криминални дейности, представляват реален риск за националната сигурност. Перспективата за интегриране на лица, осъдени за чудовищни престъпления като изнасилване или убийство, в българското общество е не само тревожна, но и подкопава още повече и без това ниското доверие на българските граждани в институциите на страната. Наложително е миграционните политики да бъдат подкрепени от строги проверки на криминалното минало на бежанците, за да се установи дали изобщо те трябва да се допускат до българска територия. Също така, българското общество е длъжно да знае, хора от какви националности баварците ни връщат. Нека не се забравя, че голяма част от финансирането на миграционните политики идва от фонд “Убежище, миграция и интеграция“ 2021-2027 на МВР, който пък е финансиран чрез данъците на българския народ. Българското правителство е отговорно пред своите граждани да контролира и управлява имиграцията по начин, който съответства на националните интереси и колективното благосъстояние на населението, а не да изпълнява австрийски и германски диктати, сляпо надявайки се на подаяние като въздушно капков Шенген и преждевременно и незаконосъобразно приемане на България в еврозоната.

Една от основните задачи на следващите български евродепутати трябва да е защитата на националния интерес на България по тези въпроси в ЕП. Противно на мнението на някои брюкселски депутати като Елена Йончева, няма нищо позитивно в новия миграционен регламент на ЕС, който се очаква да бъде гласуван през април 2024 г. Според него, държавата ни ще бъде задължена “по принципа на солидарност“, да приема най-малко 0.9% процента от общото число нелегални мигранти, влизащи на година в ЕС. Само за 2022 г. техният брой е 331 433, това означава, че в България ще бъдат настанени около 3 000 човека за година. Като добавим и тези, които Австрия, Германия или други европейски държави ни връщат според Дъблинския регламент, който е все още в сила, а ако се случи миграционна криза, като тази през 2015 г., когато Европа беше залята от 1 822 102 нелегални мигранти, това означава над 16 000 мигранти да бъдат заселени в България за година, която е с официално население от 6,4 милиона жители. При такива сценарии напълно може да се говори за подмяна на населението и превръщането на държавата ни в периферно гето. Българската държава в този момент няма нито финансовия, нито инфраструктурния капацитет да бъде изправена пред такива потенциални кризи, а последиците за българския народ ще са пагубни. Текущите евродепутати, ако подкрепят този нов миграционен пакт, ще извършат поредното предателство срещу народа и държавата си. В Европейския парламент трябва да се изгради политическа воля между държави членки от Изтока и такива на първа линия като България, Гърция, Италия, Испания, която да промени изцяло визията на ЕС за миграцията.

Европа повече не може да бъде обетованата земя за цялата мизерия на планетата и не трябва да бъде единственият спасителен кораб за хора, които търсят по-добър стандарт на живот. Трябват нови мерки за миграцията които да включват поне следното:

• Поставянето на физически прегради и въвеждане на съвременни системи за видеонаблюдение по всички наземни граници на Съюза;

• Въвеждането на система за имиграция, основана на точкова система, която да допуска мигранти според определени критерии като възраст, образование, професионални умения, опит и способност за адаптация към европейската култура и начин на живот;

• Връщането обратно в техните страни на неевропейци, които не могат да намерят работа в ЕС в рамките на шест месеца;

• Прилагането на строги гранични проверки за криминалното минало и бежански статут;

• Депортирането на неевропейски граждани, които са направили определен брой правонарушения за известен период;

• Хармонизирането на условията за дългосрочно пребиваване до минимум десет години като изискване за кандидатстване за гражданство в държавите-членки на ЕС.

На всеки неевропейски гражданин трябва да бъде ясно, че пребиваването в ЕС не е право, а привилегия, която се основа на строго определени задължения.

Автор: Веселин Киров

trud.bg